Определение № 1437 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Б. М. А. и Х. М. А. срещу определение №53 от 8.01.2025 г. по в. гр. д. №1597 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 7-ми граждански състав. Комисията обжалва определението в частта, с която е потвърдено определение № 262241 от 24.03.2024 г. по гр. д. № 2247/20219 на Софийския градски съд за присъждане на 1000 лв. адвокатско възнаграждение в полза на ответниците, а Б. М. А. и Х. М. А. обжалват определението в частта, с която е отменено първоинстанционното определение за присъждане на адвокатско възнаграждение над 1000 лв. до 34 997,02 лв. и искането е отхвърлено. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и молят настоящата инстанция да го допусне в обжалваните от тях части до касационно обжалване и да го отмени. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат противоречие с практиката на ВКС. Според Комисията противоречието е по въпроса дължим ли е заявеният адвокатски хонорар за процесуално представителство, осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за което няма представени доказателства за приложението на хипотезата за предоставяне на безплатна правна помощ. Б. М. А. и Х. М. А. желаят касационно обжалване на определението да бъде допуснато по въпроса длъжен ли е съдът при преценката си относно определените размери на адвокатския хонорар да съобрази вида на спора, материалния интерес на исковите претенции, фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Софийският градски съд е прекратил производството по делото и е присъдил адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 33997,02 лв. По жалби на страните срещу размера на адвокатското възнаграждение Софийският апелативен съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е съобразил минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., които не са обвързващи съда. От значение за преценката са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Според въззивния съд трябва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., доколкото не е бил постановяван акт по същество, адвокатът е положил усилия и труд по изготвянето на отговор на исковата молба и явяване в открити съдебни заседания. Понеже адвокатът е преценил да поеме адвокатската защита безплатно, но не е бил длъжен да стори това, разход за заплащане на адвокатски хонорар всъщност не е правен, поради което е налице специфичната хипотеза за възмездяване на адвокатския труд по чл.38 от ЗА. С това съображение е отменил определението на първоинстанционния съд за присъждане на адвокатско възнаграждение над 1000 лв. до 34 997,02 лв. Настоящата инстанция констатира от договорите за правна помощ на стр.1077 и 1078 по описа на делото на Софийския градски съд, че основанието да се предостави безплатна правна помощ е по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата- на близки лица, а не по чл.38, ал.1, т.3-на материално затруднени лица. Затова формулираният от Комисията въпрос е неотносим към спора, а съдът не е длъжен и не може сам да го извежда/т.2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Дори да се приеме, че Комисията е повдигнала въпроса дали трябва да се доказва посоченото основание за безплатна правна помощ, разрешението на този въпрос съответства на практиката на ВКС. В тази практика е прието, че съдът не дължи проверка дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и дори да липсва материализиран писмен договор адвокатско възнаграждение се дължи за положения труд, като размерът се определя по преценка на съда/определение № 862 от 24.10.2023 год. по ч. т.д. № 1276/2023 г. на I ТО на ТК на ВКС/. Ето защо касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. не следва да се допуска. По поставения от пълномощниците на ответниците въпрос въззивният съд е дал разрешение, което противоречи на цитираната практика на ВКС/определения № 213 от 20.01.2025 г. по ч. гр. д №4424/2024 г. на III ГО, № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на І ТО, № 1183 от 14.3.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. III ГО, № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на I ТО, № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на І ТО, №1640/2024 г. по ч гр.д № 3549/2023 г. на III ГО на ВКС и др./. Според тази практика преценката на съда дали адвокатското възнаграждение е прекомерно се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. Наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципът за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо съгласно чл.36 Закона за адвокатурата. В тази разпоредба не се предвиждат особени правила при определяне на адвокатското възнаграждение, когато се оказва безплатна правна помощ на основанията, посочени в чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата. Напротив, липсват основания възнаграждението, което е за една и съща квалифицирана адвокатска работа да се третира различно при предварително платено възнаграждение и при безплатно представителство, както е сторил в случая въззивният съд. Ето защо в тази част определението на Софийския апелативен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. По съществото на спора за дължимото адвокатско възнаграждение се констатира, че цената на предявения иск е 2 346 702,42 лв. делото е с усложнена фактическа обстановка, свързана със сериозен правен спор относно наличието или липсата на предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество. Представителите на ответниците са подали подробен отговор на исковата молба, явявали са се лично в публичните съдебни заседания на 19.06.2019 г., 25.09.2020 г., 3.12.2021 г., 28.05.2021 г., 17.12.2021 г., 15.04.2022 г., 28.10.2022 г.10.03.2023 г., 16.6.2023 г., 20.10.2023 г., активно са участвали в разпита на свидетели, задавали са въпроси към вещите лица, изготвили автотехническа и икономическа експертиза, отправяли са и са обосновавали доказателствени искания до съда. Всички тези обстоятелства сочат, че фактическата и правна сложност на делото е била значителна и е обусловила продължителни и сериозни усилия за адвокатската защита на ответниците. Ето защо адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено под размера от 10 000 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение