Решение № 3942 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 152/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция "Земеделие" /ОД“3емеделие“/-Хасково, чрез процесуален представител Р. Демирева, против Решение № 7926 от 30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1145/2025 г. по описа на Административен съд /АС/ - Хасково. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е молба на 27.02.2026 г. от процесуалния представител Демирева, в която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие и развива съображения по съществото на спора. Ответната страна – Е. Г. Г., чрез адв. Д. Попов в писмен отговор и писмена молба от 04.03.2026 г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представя списък на разноски. В съдебно заседание Г. не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е установил следните факти: Със Заповед № РД-04-115/18.04.2022 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие“ – Хасково е утвърдено, считано от 19.04.2022 г., длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково. Със Заповед № РД-05-01-24/12.05.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково жалбоподателката Е. Г. Г. е била назначена на длъжността „Главен експерт“, с ранг IV младши, длъжностно ниво 9 съгласно КДА, експертно ниво 5, в Общинска служба „Земеделие“ – Хасково, изнесено работно място Офис Стамболово, в Главна дирекция „Аграрно развитие“ при ОД “Земеделие“ – Хасково, с размер на работна заплата 1133 лева. Със Заповед № РД-05-01-55/26.07.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково на основание Постановление на Министерски съвет/ПМС/ № 180/19.07.2022 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерски съвет и на Министерство на земеделието за 2022 г. за увеличаване на възнагражденията на персонала и изрично писмо с указания на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ в Министерство на земеделието с изх. № 66-2949 от 26.07.2022 г., на Г. е била определена работна заплата за изпълнение на длъжността в размер на 1650 лева, считано от 01.07.2022 г. Със Заповед № РД-04-148 от 03.08.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково е утвърдено, считано от 03.08.2022г., Длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково. Със Заповед № РД-05-01-3/03.08.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково Г. е била преназначена на длъжност „Главен експерт“ в Главна дирекция “Аграрно развитие“ в ОД “Земеделие“ – Хасково, с ранг IV-ти младши, за неопределено време, като размерът на определеното й месечно възнаграждение не е променен – 1650 лева. Със Заповед № РД-04-164/02.09.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –Хасково са отменени: 1. Заповед № РД-04-148 от 03.08.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която е утвърдено, считано от 03.08.2022 г., длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково; 2. Длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково, в сила от 03.08.2022 г. Посочено е, че със заповедта са отменени и всички издадени заповеди по прилагане на Длъжностно разписание от 03.08.2022 г. Със Заповед № РД 05-01-104/12.09.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, е отменена Заповед № РД 05-01-3/03.08.2022 г., и е наредено Е. Г. Г. да изпълнява длъжността „Главен експерт“ в ОС „Земеделие“ – Хасково, ИРМ офис Стамболово, съгласно Заповед № РД-05-01-24/12.05.2022 г., с индивидуална работна заплата в размер на 1133 лева. С Решение № 8545 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. дело № 7523/2023 г. Заповед № РД -05-01-104/12.09.2022 г. е била отменена. Със Заповед № РД-05-01-39/10.05.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково по отношение на Г. е било определено индивидуално месечно възнаграждение в размер на 1600 лева, считано от 01.01.2024 г. – на основание Постановление на МС № 79 от 03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала. Със Заповед №РД-04-145/15.07.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково е утвърдено длъжностно разписание на ОД „Земеделие“ – Хасково, считано от 22.07.2024 г. Съгласно това Длъжностно разписание щатните бройки за длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ са 7. Г. е подала Заявление ПД-01-13-14/17.07.2024 г. и Заявление № ЧР-62-1/25.07.2024 г., с които е изразила желанието си за възстановяването й на работа като „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково. Със Заповед № РД-05-01-91/29.07.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково Г. е била преназначена от длъжност „Главен експерт“ в ОС „Земеделие“ – Хасково, ИРМ Офис Стамболово, ГД „Аграрно развитие“, ОД „Земеделие“ – Хасково, на длъжност „Главен експерт“ в ОД „Земеделие“ – Хасково, считано от 29.07.2024 г., с основна месечна заплата 1650 лева. На същата дата - 29.07.2024 г., с последваща Заповед № РД-05-01-92 на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково служебното правоотношение на Г. е било прекратено, считано от 29.07.2024 г. Заповед № РД-05-01-92/29.07.2024 г. е била отменена с Решение № 4484 от 04.11.2024г., постановено по адм. д. №744/2024 г. по описа на АС – Хасково, влязло в законна сила на 27.02.2025 г. Със Заявление Д-333/07.03.2025 г. Г. е изразила желанието си за възстановяването й на работа като „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково. С оспорената Заповед № РД-05-01-3 от 12.03.2025 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Хасково е възстановил Г. на длъжността „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково. Със заповедта е определено ниво на месечна заплата 20, степен на основна месечна заплата 2, размер на основната месечна заплата 1650 лева. По делото е представено Споразумение от 08.04.2025 г., сключено между Е. Г. Г. и Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, видно от което страните са се споразумели на Г. да бъдат изплатени 9900 лева, представляващи шест брутни работни заплати към момента на прекратяване на служебното й правоотношение и към момента на възстановяване на заеманата длъжност „Главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Хасково – обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. По делото е била допусната Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е било прието без оспорване от страните. Видно от същото размерът на индивидуалната основна месечна заплата на жалбоподателката към 29.07.2024 г. е следвало да бъде 1865 лева /1650 + 215/. За да изчисли този размер вещото лице е съобразило предвиденото в ПМС № 79 от 03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала, където в Приложение № 1, към чл.1, ал.1, за ниво на основните месечни заплати 20, експертно ниво 5, увеличението било в размер на 215 лева. Посочило е и че увеличението се прилага със задна дата, считано от 1 януари 2024 г. Размерът на заплатата на Г. от 1650 лева е определен на 26.07.2022 г. със Заповед № РД-05-01-55/26.07.2022 г., при действието на Длъжностно разписание, утвърдено с предходна Заповед № РД-04-115/18.04.2022 г. Със Заповед № РД-04-164/02.09.2022 г. е отменено следващото длъжностно разписание – от 03.08.2022 г., а не това от 18.04.2022 г., при действието на което за първи път е била определена заплатата в размер на 1650 лева. Няма данни Заповед № РД-05-01-55 от 26.07.2022 г. и Заповед № РД-05-01-91 от 29.07.2024 г., с които на Г. е била определяна основна месечна заплата в размер на 1650 лева, да са били отменени. При така установеното факти, АС-Хасково е достигнал до следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол пред АС-Хасково е Заповед №РД-05-01-3/12.03.2025 г., с която на основание чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ и във връзка с Решение №2018/27.02.2025 г. по адм. дело №490/2025 г. на Върховния административен съд/ВАС/ Е. Г. е възстановена на длъжност Главен експерт в Главна дирекция “Аграрно развитие“ в ОД “Земеделие“- Хасково, считано от 12.03.2025 г., с основна месечна заплата 1650 лв. Недоволна от размера на определената й заплата, Г. е оспорила заповедта в тази й част. За да отмени обжалваната заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Процесната заповед е издадена след като Заповед № РД-05-01-92 от 29.07.2024 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, с която считано от същата дата служебното правоотношение на Г. е било прекратено е била отменена с влязлото в сила на 27.02.2025 г. Решение № 4484 от 04.11.2024 г., постановено по адм. д. №744/2024 г. по описа на АС – Хасково. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В настоящата хипотеза оспорващата е възстановена на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното й правоотношение - "Главен експерт" в Главна дирекция“Аграрно развитие“ в Областна Дирекция „земеделие“ – Хасково, с ранг IV младши. Съдът е цитирал относимите правни разпоредби – чл. 67, ал.4 от Закона за държавния служител и чл. 3, ал. 2, ал.3 и ал.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация/ НЗСДА/, съгласно които при възстановяване на служителя органът е длъжен да определи индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1 от цитираната наредба, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията. Всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Нормата на чл. 7, ал.1 от цитираната наредба установява общото правило, че индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. Релевантен за определяне размера на основната заплата на Г. е моментът на издаване на заповедта за възстановяването й на работа – 12.03.2025 г. С процесната заповед определената / индивидуална основна месечна заплата е в размер на 1650лв., с ниво на основната месечна заплата-20 и степен -2 е в рамките на минимума от 1077 лева и максимума от 2450 лева за тази длъжност съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на НЗСДА /в относимата към датата на издаване на оспорената заповед редакция/. В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,от заключението на вещото лице по която се установява,че основната месечна заплата на жалбоподателката към датата на прекратяване на служебното й правоотношение – 29.07.2024 г. за длъжността Главен експерт в Дирекция “Аграрно развитие“, при ОД“Земеделие“, гр. Хасково, е следвало да бъде 1865 лева. Вещото лице е обосновало този извод при прилагане на нормативната уредба - Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление на Министерски съвет № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. и Постановление на Министерски съвет 79 от 03.04.2024 г. С последното е установен механизъм за преодоляване на заплатните диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации чрез предоставяне на допълнителни средства и въвеждане на правила за увеличаване на основните заплати. Съобразно установения в постановлението ред и в съответствие с приложение № 1 към чл.1, ал.1 от същото при служител на експертно ниво 5, и определен минимален размер на индивидуалната основна месечна заплата/ИОМЗ/ в размер на 1600 лева, последната е следвало да бъде увеличена с 215 лева. Съгласно чл. 3, ал.1 и ал.2 от постановлението новите размери на ИОМЗ се определят за всички служители, които са в служебно или трудово правоотношение със съответната организация към момента на издаване на заповедите в изпълнение на чл. 2, вкл. за служителите находящи се в законоустановен отпуск. На това постановление е придадено обратно действие и съгласно § 5 от ПЗР новите размери на основните месечни възнаграждения се определят считано от 01.01.2024 г. Първоинстанционният съд е приел, че въпреки действаща нормативна уредба досежно размерите на основни месечни заплати на държавните служители, административният орган незаконосъобразно не е осъществил необходимата актуализация, независимо че е следвало да стори това. Съдът е посочил, че с предходна своя Заповед № РД-05-01-39/10.05.2024 г. на Г. е определена на база цитираното Постановление № 79 и чл. 67, ал.4 от ЗДСл. индивидуална основна заплата в размер на 1600 лева. Тази заповед обаче не следва да бъде съобразявана при преценка относно размера на основната месечна работна заплата на служителката, защото при издаването й органът е приел, че индивидуалната основна месечна заплата на жалбоподателката до този момент е в размер на 1133 лв., определена със Заповед № РД-05-01-104 от 12.09.2022 г. Последната заповед е отменена с Решение № 8545/09.07.2024 г. по адм. дело № 7523/2023 г. на ВАС, поради което следва да се приеме, че последната действаща заповед, определяща заплатата на оспорващата е Заповед № РД-05-01-3/ 03.08.2022 г.. Съгласно тази заповед ИОМЗ на жалбоподателката е определена в размер на 1650 лева. След отмяната на посочената заповед органът е следвало да установи това несъответствие, да коригира и увеличи заплатата на жалбоподателката с 215 лева съобразно Постановление № 79/2024 г. Към 29.07.2024 г., когато жалбоподателката е била преназначена, основната й заплата е определена в размер от 1650 лева, като същата е следвало да бъде индексирана съобразно правилата на Постановление № 79/03.04.2025 г., и считано от 01.01.2024 г. увеличена в размер на 1865 лева, така както е посочило и вещото лице. Според съда към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката с незаконосъобразно издадената Заповед № РД-05-01-92/29.07.2025 г. ответникът не е следвало да определя основна месечна заплата на служителката в размер на 1650 лева, така както е определено в Заповед № РД-05-01-91/29.07.2024 г., а да й определи такава в размер на 1865 лева. При възстановяване служителката на работа, след незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение със Заповед № РД-05-01-92/29.07.2025 г., органът е следвало да установи този факт и да определи по-висока индивидуална основна месечна заплата на Е. Г., от тази посочена в обжалваната заповед, а именно - такава в размер на 1865 лева, тъй като това би била основната й месечна работна заплата, ако не е било незаконосъобразно прекратено служебното й правоотношение. Това следва от разпоредбата на чл. 67, ал.5, т.4, предл. 3-то от Закона за държавния служител, съгласно която заплатата на държавния служител може да бъде увеличена при възстановяване на уволнен служител, както и в настоящата хипотеза. Тази разпоредба цели осигуряване на равно възнаграждение на възстановения служител с възнагражденията на останалите служители. В противен случай би се стигнало да правно положение при което заплатите на останалите работещи в ОД „Земеделие“ служители биха били индексирани, а тази на жалбоподателката - не. АС - Хасково се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ответника съдът да обяви по реда на косвения съдебен контрол за нищожна Заповед № РД-05-01-55/ 26.07.2022 г., с която на Е. Г. е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 1650 лева, считано от 01.07.2022 г., като е приел същото за неоснователно. Цитирал е съдебна практика на ВАС, съгласно която предвиденият в чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ косвен съдебен контрол няма приложение в административния процес, а само в гражданския. Това е така, тъй като законодателят е предвидил в чл. 149, ал. 5 от АПК, възможността за безсрочен съдебен контрол относно действителността на административните актове. Оспорване с искане за нищожност е допустимо в отделно инициирано именно за тази цел съдебно административно производство, а не и в хода на друго по реда на косвения съдебен контрол. По отношение на сключеното между оспорващата и органа по назначаването Споразумение от 08.04.2025 г., с което страните са договорили изплащане на 6 заплати, АС-Хасково е приел, че същото няма отношение към настоящото производство и не следва да бъде обсъждано. Споразумението евентуално би имало значение и би било относимо единствено за преценка основателността на заведен иск по чл. 104 от Закона за държавния служител. Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат преповтаряни отново. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но същата е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон.При възстановяване на Г. на заеманата от нея длъжност по служебно правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено, административният орган не е отчел ПМС №79/03.04.2024 г. за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации. За да мотивира незаконосъобразност на обжалваната заповед в частта й относно размера на основната месечна заплата на Г., правилно АС-Хасково е кредитирал заключението на вещото лице по приетата като неоспорена от страните ССчЕ. Правилно АС - Хасково е приел, че сключеното между Г. и работодателя й споразумение от 08.04.2025 г. касае единствено уреждане на отношения, свързани с правото на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. и не може да бъде тълкувано разширително. Касационната инстанция изцяло споделя и изводите на АС-Хасково за недопустимост на инцидентния съдебен контрол по отношение на Заповед №РД-05-01-55/26.07.2022 г., същите са в съответствие ссъс съдебната практика на ВАС, която е непротиворечива. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване на процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Изводите на съдебния състав са изградени след цялостна преценка на събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на правния спор. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Доколкото решаващият съд след отмяна на оспорената заповед не е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по отношение на размера на основната месечна заплата, касационната инстанция следва да изпрати на компетентния административен орган - Директора на ОД“Земеделие“-Хасково административната преписка на основание чл.228, вр. с чл.173, ал.2 от АПК- за издаването на заповед, с която считано от 12.03.2025 г. на Е. Г. Г. да бъде определена основна месечна заплата в размер от 1865 лв., които превалутирани възлизат на 953,56 евро, на основание чл. 4, чл. 11, ал. 2, чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в първоинстанционното съдебно решение. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да се уважи. Областна дирекция “Земеделие“- Хасково следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д. Попов – АК Хасково адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 1000 лева в съответствие с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да присъди претендираните разноски в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Сумата от 1000 лв. след превалутиране на основание чл. 11, ал. 2, чл.12 и чл. 13 от ЗВЕРБ в съответствие с определеното в чл. 5 от ЗВЕРБ, възлиза на 511,29 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение