Решение № 408 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. З. Н. срещу решение № 9682/20.3.2025 г., постановено по адм. дело № 412/2025г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу Виза за проектиране № САГ24-ГР00-118-/5/ от 16.08.2024г., издадена от главния архитект на Столична община. В касационната жалба се твърди „незаконосъобразност“ на оспореното решение. Излагат се съображения, че към момента на постановяването му и към настоящия момент не било ясно дали касаторката е заинтересована страна в производството по издаване на визата. Изрично заявява, че не оспорва законосъобразността на издадената виза. Твърди, че на този етап не било ясно, кои са заинтересовани страни и дали на всички тях е съобщено за издаването на визата. Касаторът моли отмяна на обжалваното съдебно решение и спиране на производството до влизане в сила на Заповед №РД-15-025/17.02.2014г. на Областен управител на област София-град, с която е одобрен план за новообразуваните имоти за обекти в землището на [населено място], район „Нови Искър“, в частта му относно ПИ с [идентификатор]. Ответникът – главен архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответникът К. П. В., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно, развива съображения в негова подкрепа. Моли оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено по съображения, изложени по-долу. Оспорената пред Административен съд София град виза за проектиране № САГ24-ГР00-118-/5/ от 16.08.2024г. е издадена по заявление на К. П. В.. С визата главният архитект на Столична община, на основание чл.140, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл. 58 ЗУТ е позволил проектиране на обект „Еднофамилна жилищна сграда с височина - кота корниз до 8,5м /кота било до 10м/ в ПИ с [идентификатор], [населено място], район „Нови Искър“. Във визата изрично са посочени отстоянията до границите на имота, които не следва да бъдат нарушавани. Съобразено е, че имотът попада във „Вилна зона“ /Жв/ по ОУП на Столична община и са посочени устройствените параметри, с които проектирането следва да се съобрази: максимална плътност на застрояване - до 25 %; интензивност на застрояване - до 0.8; макс. кота корниз – 8,5м. Правилен е изводът на първостепенния съд, че оспорената виза за проектиране е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон и целта на същия. Производството пред Административен съд София град е образувано и проведено по недопустима жалба. Нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ определя кръга от заинтересовани лица, които могат да оспорят издадената виза за проектиране, посредством препращане към нормата на чл. 131 от същия закон. Н. Н. не попада в нито една от петте хипотези на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, същата не разполага с процесуална легитимация да обжалва издадената виза за проектиране, следователно депозираното от нея оспорване е недопустимо по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Изложеното налага обезсилване на обжалваното решение, оставяне без разглеждане на жалбата срещу Виза за проектиране № САГ24-ГР00-118-/5/ от 16.08.2024г., издадена от главния архитект на Столична община и прекратяване на производството по делото. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответникът К. П. В. за присъждане на разноски за касационната инстанция, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер – 766,94 евро (1 500,- лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,