Решение № 11564 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15557/2014 г.

Решение № 11564 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15557/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ердован Ерол Рашид от гр. Дулово, Област Силистра с посочен съдебен адрес в гр. Варна чрез пълномощника си адв. Ваня Колева срещу решение № 2384/22.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1283/2014 г. по описа на Варненския административен съд в частите, в които жалбата срещу РА № 191304518/6.01.2014 г., издаден от органи по приходите пи ТД на НАП - Врана, потвърден с решение № 78/27.03.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 152,19 лв. и лихви - 3 313,53 лв. и за 2008 г. в размер на 5 823,89 лв. и лихви - 2 920,37 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи като оплакване приетото от съда като неоснователно възражението му, че сумите, преведени от банковата му сметка в "Банка ДСК" ЕАД на "Мина 2006" ЕООД на дати 26.10.2007 г. - 25 000 лв.; на 29.10.2007 г. - 21 000 лв. и на 14.11.2007 г. - 16 500 лв. са вложени за покриване на разходите за строителството на търговски комплекс. В тази връзка е налице позоваване в касационната жалба на представените извлечения от банкови сметки в "Прокредит Банк" АД, "Инвестбанк" АД и "Банка ДСК" ЕАД за банкови кредити и тяхното рефинансиране и с твърдение, че след усвояване на кредита от банковата сметка на Ердован Рашид са преведени по сметка на "Мина 2006" ЕООД изтеглените от посочените банки суми. Пак за това обстоятелство се твърди, че е налице разрешение за строеж № 28/22.05.2007 г. на търговския комплекс и от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза се потвърждават направените разходи за строителство през 2007 г. и 2008 г. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните: За ревизираната 2007 г. първоинстанционният съд е приел, че Ердован Ерол Рашид е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и е декларирал доход в размер на 1 560 лв. в Приложение № 4 без дължим данък върху дохода. Прието е от съда още, че в същата декларация е посочен доход от наем, вноски по договор за лизинг, а в Приложение № 7 и доход от патентна дейност на едноличен търговец, като е платен патентен данък в размер на 500 лв. Съдът е обсъдил представената от ревизираното лице справка за източници на доходи, налични към 1.01.2007 г. за периода 200 г. - 2006 г. в общ размер от 231 492,20 лв., като 210 000 лв. е посочена като получена на сватбени тържества на сина и дъщерята на ревизирания и неговата съпруга. Съдът обаче не е възприел твърденията на жалбоподателя, че сумите, получени от сватбените тържества на сина му и дъщеря му са му предадени, нито има данни за съхранение на тези суми и е прието, че не е разполагал с тях към 1.01.2007 г. По отношение на остатъка от 21 492,20 лв. според съда той не може да покрие дори статистическата издръжка на едно домакинство за същия период, която е в размер на 30 241 лв. За придобития от жалбоподателя и съпругата му през 2007 г. търговски комплекс чрез строеж на 13.06.2007 г. съдът е установил, че стойността на извършените строителни работи е декларирана в размер на 225 000 лв. Съдът е отбелязъл в решението, че при поискване от ревизията документи и информация за размера на строително-монтажните работи за построяването на търговския комплекс в режим на СИО. Съдът е приел, че за тази ревизирана година в паричния поток на жалбоподателя не е следвало да се включват като разходи са включени 490,18 лв. на 23.03.2007 г., както и 342,32 лв. на 18.09.2007 г., като е прието, че в паричният баланс за 2007 г. приходите са в размер на 38 770 лв., а разходите 61 527,45 лв. у като недостигът е в размер на 22 757,45 лв., вместо установения от ревизията размер за облагане от 25 831,82 лв. За ревизираната 2008 г. съдът е установил, че ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и в Приложение № 4 е декларирал доход в размер на 1 080 лв. и внесен данък в размер на 108 лв. на 27.04.2009 г., както и са декларирани доходи от наеми, вноски по договор за лизинг в размер на 1 200 лв. Съдът е обсъдил представената от жалбоподателя декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2008 г. и е декларирал доходи от продажба на лек автомобил "Опел Астра" за 250 лв., погасителни вноски в размер на 10 648,72 лв. по кредит в "Банка ДСК" ЕАД, закупена земя в с. Пройно в размер на 100 лв., разходи за придобиване на търговски комплекс в размер на 60 000 лв., местни данъци и такси в размер на 265,88 лв., доходи от наеми в размер на 1 200 лв. В паричния поток според съда за 2008 г. е следвало да бъдат включени сумите 14 800 лв. като приходи и 73 038,88 лв. разходи и е прието, че паричният недостиг за тази ревизирана година следва да бъде 58 238,88 лв. (върху тази сума е следвало според съда да се изчисли и дължимия данък) вместо определеният от приходните органи 59 414,45 лв. Решението в обжалваните му части е неправилно постановено. Ревизията на Ердован Ерол Рашид от гр. Дулово е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 1 - неподадена декларация до започване на ревизията (за ревизираната 2010 г.), 2 и 7 ДОПК - данни за укрити доходи и превишение на разходите над доходите (предвид, че ревизията е на физическо лице неправилно съдът е използвал в решението си терминът приходи, а не доходи). Относно началното салдо правилно първоинстанционният съд е приел, че такова не е доказано от жалбоподател (касационен жалбоподател пред ВАС), предвид твърденията му за налични 210 000 лв., която сума според тях е от сватбените тържества на сина му и дъщеря му. Правилно и приходните органи и съдът са счели, че при непредставяне на доказателства, че такива суми са събрани, респ. предоставени на жалбоподателя, както и че той ги е съхранявал, за да се приеме, че те представляват начално салдо към 1.01.2007 г., т.е. че са били налични към този момент. Законосъобразни са изводите на съда, подкрепящи констатираното от ревизията, че представените удостоверение за брак на сина на жалбоподателя и решението от Семеен съд в Република Турция за развода на дъщеря му, не представляват доказателства, които да подкрепят убедително твърдението на ревизираното лице, че то е притежавало сумата от 210 000 лв. към 1.01.2007 г. Освен това установено е по делото, че такава сума жалбоподателят не е декларирал по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК при започване на ревизията. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно валидността на ревизионния акт, както и неговата процесуална законосъобразност досежно провеждането на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от АПК. Относно материалната законосъобразност мотивите на съдебното решение съдържат подробно установеното от ревизията и приетото от приходните органи в ревизионния акт, залегнали като констатации. Съдът обаче дължи произнасяне по всички направени доводи и възражения на страните и обсъждане на доказателствата, събрани както по време на ревизията, така и в съдебното производство. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Извън преценката от приходните органи на доказателствата, събрани в ревизионното производство, съдът дължи собствена преценка на всички доказателства - в ревизионното производство и в съдебното и негово е задължението да изложи конкретни мотиви кои от тях възприема и цени и кои не. Такава преценка в процесния случай не е направена, с изключение на спорния между страните въпрос относно началното салдо към 1.01.2007 г. Не са обсъдени в съвкупност представените банкови извлечения от сметката на касационния жалбоподател, показанията на разпитаната като свидетел Минка Борисова Станкова, нито е обсъдена в съвкупност с тези доказателствата и предоставената ГДД по чл. 51 ЗКПО на "Мина 2006" ЕООД, предвид твърденията, че сумите за разходи по строителството на търговския комплекс са били преведени на посоченото дружество и то е извършвало плащанията във връзка със строежа, вкл. и на работниците. В този смисъл основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът е пропуснал да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и логическа последователност, а това е опорочило решението в обжалваните части, каквото е едно от оплакванията на касатора. Предвид на така установеното настоящият съдебен състав на касационна инстанция счита, че решението в обжалваните му части е неправилно постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане на Варненския административен съд от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото и доказателствата, събрани в ревизионното и съдебното производства в тяхната съвкупност, като изложи мотиви кои от доказателствата приема и кои не и въз основа на тях да направи и изложи съответните правни изводи. Въз основа на тези доказателства съдът следва да изложи мотиви и затова дали възприема или не основното и/или допълнително заключение на съдебно счетоводната, респ. на експертизата в ревизионното производство. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът не присъжда разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,