Определение № 50114 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2022 г.

Производството е по чл. 2438 ГПК. Ответникът по касация Х. Х. Х. иска изменение на решение № 50018/07.02.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските с довода, че при определяне на отговорността му по чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е пропуснал да разгледа и уважи основателните му възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, правени пред всяка инстанция. Ответникът по молбата, касаторът „Енерго-Про Продажби“ АД, възразява, че молбата е недопустима, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК; евентуално – неоснователна, защото самият молител е оценял труда на своя адвокат в размери близки до уговореното и заплатеното от дружеството. Настоящият състав намира молбата по чл. 248 ГПК с допустим предмет (с касационното решение е разрешен спорът по същество и е определена отговорността на ищеца по чл. 79, ал. 3 ГПК за всички сторени по делото разноски от ответника); от процесуално легитимирана страна (молбата е от ищеца, осъден с решението по чл. 78, ал. 3 ГПК); приложил е списък по чл. 80 ГПК (предпоставката по чл. 80, изр. 2 ГПК); спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК (решението е от 07.02.2023 г. и молбата е от 23.02.2023 г.), а въпросът за това, дали възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са заявявани своевременно в смисъла, изяснен с т. 11 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС (до приключване на устните състезания пред съответната инстанция), е по същество на молбата по чл. 248 ГПК. Молбата е неоснователна. Съображения: С касационното решение изцяло е отхвърлен искът, че ищецът Х. Х. Х. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 7 032.71 лв. - корекция на сметки по фактура за доставена електрическа енергия в периода 14.02.2018 г. – 13.02.2019 г. - и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са поставени всички разноски по делото, извършени от ответника. Те включват уговорените и заплатени от дружеството адвокатски възнаграждения за суми от по 1 632.00 лв. с ДДС (1 360.00 лв. плюс 272.00 лв. ДДС) – за процесуалното представителство пред всяка инстанция, през които спорът е преминал. Пред всяка инстанция своевременно ищецът е правил възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следователно настоящият състав следва да разгледа основателността на всяко едно. Спорът по молбата по чл. 248 ГПК се концентрира върху това, дали ответното дружество не е надценило чувствително труда на своя адвокат, като е уговорило и платило възнаграждение, което е прекомерно. Параметрите на дължимата проверка включва изследване на причинно-следствената връзка на направения разход с фактическата и правна сложност на конкретното дело – на сумите от по 1 360.00 лв. (уговореното и платено от ответното дружество адвокатско възнаграждение без ДДС за всяка инстанция). Уговореното и платено от ищеца (сега молител) възнаграждение за неговото процесуално представителство от адвокат пред всяка от инстанциите, през които спорът е преминал, е в размери, както следва: · в първоинстанционното производство – за сумата 1 100 лв.; · при първото въззивно производство – за сумата 1 800.00 лв.; · при първото касационно производство – за сумата 1 000.00 лв. · при второто въззивно производство - за сумата 1 000 лв. · при второто касационно производство – за сумата 1 100 лв. С така уговореното ищецът (сега молител) признава наличието на причинно-следствена връзка между възнаграждението, което е заплатил на своя адвокат, с фактическата и правна сложност на делото. Съпоставка на тези суми (начинът, по който ищецът е оценил труда на своя адвокат) с възнагражденията от по 1 360.00 лв. (начинът, по който ответникът е оценил труда на своя адвокат) налага извод, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Уговореното и платено от ищеца или надхвърля уговореното и платено от ответника (сумата 1 800 лв. е по-голяма от сумата 1 360 лв.) или е в разлики (360.00 лв. или 260.00 лв.), които изключват извода за прекомерност в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Особено като се съобрази, че пред Върховния касационен съд адвокатът на ищеца е организирал неговата защита само в писмена форма без явяване в откритите съдебни заседания за разлика от адвоката на ответника, който се е явявал в тези заседания и е развивал пледоарии по правните въпроси и по съществото на спора. При тези мотиви, съдът