Решение № 7318 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез пълномощника юрк. Ташкова, срещу Решение № 2049/12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 311/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което по жалба на ЕТ „Найк – Н. Данев“ е отменено Решение № 32-809148/08.04.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при извършената проверка е било необходимо провеждане на производство по последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците. Твърди се, че в случая е извършена единствено проверка на точността и пълнотата на данните в подадената митническа декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, за която законът не изисква издаване на заповед за възлагане, съставяне на констативен доклад и провеждане на специалната процедура по последващ контрол. Излагат се съображения, че митническите органи са действали законосъобразно при възникване на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, като са приложили последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и обосновано са приели, че те са неприложими предвид индивидуалния характер на уврежданията на процесния автомобил, липсата на идентични или сходни стоки и отсъствието на информация за себестойността му. Поддържа се, че правилно митническата стойност е определена по резервния метод на чл. 74, § 3 от Регламента във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, въз основа на информацията, получена от канадските митнически власти, която след предоставянето ѝ представлява налична информация на територията на Европейския съюз. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – ЕТ „Найк – Н. Данев“ чрез адв. Евтимов в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Сливен е било Решение № 32-809148/08.04.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което по отношение на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 21BG001008034111R1/19.04.2021 г., е определена нова митническа стойност в размер на 15 524,19 лв., установени са задължения за досъбиране на вносно мито в размер на 1 142,70 лв. и ДДС в размер на 2 513,93 лв., ведно със съответните лихви. В хода на административното производство е установено, че на 19.04.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета митническа декларация с MRN 21BG001008034111R1/19.04.2021 г., с вносител ЕТ „Найк – Н. Данев“ и пряк представител „Мирамар“ ООД, за режим допускане за свободно обращение на употребяван катастрофирал пътнически автомобил марка Mercedes-Benz, модел S550, с VIN WDDNG8GB1BA400563. В декларацията е посочено, че държавата на износ е Канада, а договорната стойност на автомобила възлиза на 3 118 канадски долара, определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към митническата декларация са приложени фактура № RA-E21022501/25.02.2021 г., издадена от „9396-9053 Quebec Inc.“ – Канада, опаковъчен лист и морска товарителница. По линия на международното административно сътрудничество с писмо рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от Канадската служба за граничен контрол е предоставена електронна информация за износ (CAED/CERS) за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, като информацията е постъпила с писмо с рег. № 32-17346/13.01.2023г. При съпоставка на данните от предоставената електронна информация за износ (CAED/CERS) с тези по митническа декларация MRN 21BG001008034111R1/19.04.2021 г. и приложените към нея документи е установено съответствие по отношение на процесната стока, както и относно контейнера, с който автомобилът е превозен, държавата на износ, крайното местоназначение и получателя на стоката. Констатирано е обаче съществено несъответствие между декларираната при вноса договорна стойност на автомобила и стойността, посочена в предоставената от канадските митнически власти електронна информация за износ, което е обусловило възникването на основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност. Във връзка с тези несъответствия и възникналите съмнения относно действителната цена на стоката, както и с оглед официалния характер на документите, получени по линия на международното сътрудничество, с писма с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. и рег.№ 32-17346/13.01.2023г., от дружеството са изискани надлежно заверени доказателства в потвърждение на декларираната цена. В отговор търговецът заявил, че автомобилът е бил за цялостен ремонт, какъвто още не е извършен, тъй като са поръчани части от Германия, като към писмото приложил снимки на автомобила. Митническите органи са приели, че представените с отговора доказателства не потвърждават по безспорен начин декларираната цена, поради което съмненията относно митническата стойност на автомобила не са отпаднали, като декларираната договорна стойност е отхвърлена. Дружеството е уведомено, на основание чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕС и на Съвета, за предстоящото издаване на административния акт, както и фактическите и правните мотиви, на които ще се основава. В уведомителното писмо и в последващото решение митническите органи са изложили съображения относно неприложимостта на методите за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, букви „а“ – „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са приели, че липсват достатъчно данни за идентични или сходни стоки, липсва информация относно продажната цена на внесените стоки на митническата територия на Съюза, както и данни относно производствените разходи, необходими за прилагането на останалите вторични методи. Поради това митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, въз основа на данните, получени от канадските митнически власти, като е прието, че същите представляват официален документ, изготвен в рамките на международното административно сътрудничество и годно доказателство за декларираната при износа стойност на автомобила. С оглед това е прието, че митническата стойност на автомобила е в размер на 15 524,19 лв., колкото е посочено в износната декларация. За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и обективно. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във връзка с чл. 168 АПК, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. За да отмени акта, съдът е посочил, че в проведеното производство по последващ контрол е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на издадена и връчена заповед за възлагане на проверка по чл. 84в ЗМ, каквато законът изисква при извършване на последващ контрол, като е счел това нарушение за самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изложени са съображения, че митническите органи не са извършили пълна проверка и анализ на представените от вносителя доказателства относно действително платената цена на автомобила, като не са обсъдили приложените фактура и доказателства за извършеното банково плащане. Решаващият състав е приел още, че от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че декларираната стойност на автомобила съответства на действително платената цена, като плащането е извършено по банков път и е намерило отражение в счетоводството на търговеца. Приел е, че митническите органи не са доказали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които да обосновават непризнаването на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изложени са мотиви, че обстоятелството, че в предоставената от канадските митнически власти информация е посочена по-висока стойност на автомобила, не е достатъчно само по себе си да обуслови отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да бъдат анализирани всички останали относими доказателства по преписката. Според първоинстанционния съд, митническите органи не са изпълнили доказателствената си тежест относно наличието на основателни съмнения и не са мотивирали по надлежния ред преминаването към вторичните методи за определяне на митническата стойност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Макар съдът да е установил пълно и точно относимата фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Спорът между страните се свежда до това, спазени ли са административно производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт; обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката. Основателни са възраженията на касатора за неправилност на изводите на съда, с които е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че в случая е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. В тази връзка основателно се сочи в касационната жалба, че административният съд не е съобразил разграничението между двете процедури - проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно е приел за приложими правилата за провеждането на втория вид процедура - виж чл. 84, ал. 2 от ЗМ. На следващо място, съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ или „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване приоритет има договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи, при наличие на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена, да изискат от декларатора допълнителна информация. Ако и след предоставянето ѝ съмненията не отпаднат, органите могат да отхвърлят декларираната стойност по реда на чл. 140, § 2 от същия регламент. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е върху митническите органи, а съдът следва да прецени дали събраните доказателства обосновават тяхното съществуване. В конкретния случай тези съмнения са мотивирани не само от значителното несъответствие между декларираната при вноса цена и цената, съдържаща се в официалната информация, получена от канадските митнически власти, но и от липсата на убедителни доказателства, удостоверяващи действително платената цена, както и от обстоятелството, че след отправеното искане за представяне на допълнителни документи представените от дружеството доказателства не разсеяни възникналите съмнения. При тези данни митническите органи законосъобразно са отказали да приемат декларираната договорна стойност и са пристъпили към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Във връзка с тълкуването и приложението на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 следва да бъде съобразено Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд, което припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно, с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси“ (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Следователно, информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от канадските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, б. „а“ – „г“, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, с оглед естеството на стоката – „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал“, настоящият касационен състав намира, че правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 Регламента, поради липсата на съществени данни, относими към определяне на стойността по реда на вторичните методи, както и поради липса на относима информация в митническата информационна система. Изложените в митническото решение правни и фактически съображения относно неприложимостта на вторичните методи, посочени по-горе, удовлетворяват изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, противно на приетото от административния съд. В тази връзка, според т. 32 от Решение по дело Т-296/25, член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 от посочения кодекс може да се прояви „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г., Keladis-I и Keladis-II, С-72/24 и С-73/24, EU:C:2026:51, т. 104). Следователно, трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери. В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване с даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесния автомобил, предоставени от митническите власти на Канада. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на касатора се следват разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на по 102.26 евро (200.00 лв). за всяка от съдебните инстанции, както и 35.79 евро (70.00 лв.) за държавна такса за касационното оспорване, или общо в полза на страната се следват разноски в размер на 240,31 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение