Определение № 3103 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Сержани“ ООД, с адрес на управление: гр. София, ул. „Земеделска“, № 41, представлявано от управителя Ж. Сайтова, чрез процесуален представител адв. Д. Ганев, против Определение № 9725 от 09.12.2022 г., постановено по адм. дело № 9923/2022 г. по описа на Административен съд София- град. С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, жалбата на дружеството, против Решение № 391-Н0-И0-А1/22.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда (ИАОС) за актуализиране на Комплексно разрешително № 3910Н0/2010 г. на оператора „Сержани“ ООД, площадка гр. София, ул. „Земеделска“ № 41, за експлоатация на „Инсталация за производство на дребни детайли от месинг и алуминий“, попадаща в обхвата на т. 2.5. от Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че съдът е извършил неправилно тълкуване на нормата на чл.149 от АПК. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба в писмено възражение, изтъквайки аргументи в подкрепа извода на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените с нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В мотивите си към обжалваното определение, административният съд е приел, че Решение № 391-Н0-И0-А1/22.07.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, е оспорено от „Сержани“ ООД по реда на административния контрол пред горестоящия орган – министъра на околната среда и водите. Жалбата е постъпила на 19.08.2021 г., а с писмо, изх. № Ж-178/23.08.2022 г. на Министерство на околната среда и водите, на основание чл. 97, ал. 1, предл. трето от АПК, дружеството е уведомено за постъпилата административна преписка. Министърът на околната среда и водите е следвало да се произнесе до 02.09.2022 г., но го е направил едва на 06.10.2022 г., с Решение № 158/06.10.2022 г., като е отхвърлил жалбата на „Сержани“ ООД и е потвърдил първоначалния административен акт, издаден от изпълнителния директор на ИАОС. Административен съд София- град е сезиран с жалба, подадена от „Сержани“ ООД, против Решение № 391-Н0-И0-А1/22.07.2022 г. на изпълнителния директор на ИАОС на 28.10.2022 г. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена извън законоустановения преклузивен срок и е недопустима. Касационната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В случая министърът на околната среда е получил подадената от „Сержани“ ООД жалба по административен ред, ведно с административната преписка на 19.08.2022 г., за което дружеството жалбоподател е било уведомено, а срокът за произнасяне по чл. 97, ал. 1 е изтекъл на 02.09.2022 г. На жалбоподателя е била осигурена възможността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от горестоящия административен орган, респ. той е могъл да съобрази сроковете за подаване на жалбата си срещу първоначалния административен акт. В законоустановения срок липсва произнасяне на министъра на околната среда и водите, поради което от крайната дата, на която той е следвало да се произнесе – 02.09.2022 г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване на първоначалния акт по чл. 149, ал.3, предл. последно вр. с ал.1 АПК. Този срок е изтекъл на 16.09.2022 г., присъствен ден. Жалбата до Административен съд София град е подадена на 28.10.2022 г., т. е. след срока и се явява просрочена. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно, и в противоречи със закона, е тълкувал разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и чл. 149, ал. 3 от АПК. В конкретния случай правилно е отнесена от съда конкретната хипотеза към т. 2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т.д. № 4/2013 г., ОСС, I и II колегия, според което съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 не е допустимо, когато по – горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. При приложение разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК, с оглед обстоятелството, че става въпрос за едноличен орган и приложим е 14- дневния срок за произнасяне, горестоящият орган е следвало да се произнесе именно в този срок. Произнасянето на горестоящия орган с изричен акт след изтичане на определения му законов срок за произнасяне не санира просрочието на жалбата и не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като не него не му се предоставя нов срок за обжалване. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че не е съобразен особения ред за съобщаване на комплексните разрешителни, предвиден в чл. 127, ал. 2 от ЗООС. Обстоятелството, че горестоящият административен орган се е произнесъл впоследствие с решение т.е. след изтичане на законоустановения срок, не възстановява пропуснатия срок за обжалване, който е преклузивен и погасява правото на жалба. Наличието на отрицателната процесуална предпоставка, осуетява надлежното възникване на правото на съдебна защита. С оглед на изложеното оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и депозираното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78 от ГПК и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на административния орган сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,