Определение № 385 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 177/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. В. К. и Ю. В. Х. срещу определение № 386/ 26.08.2025 г. по гр.д.№ 281/ 2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което производството по е прекратено и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за администриране на въззивната жалба, подадена от В. Д. К., чрез назначените и в производството особени представители адв.М. и адв.С., против решение № 375/ 14.05.2025 г. по гр. д.№ 1597/ 2023 г. на Бургаски окръжен съд, за определяне от първоинстанционния съд и внасяне от ищците на възнаграждение за особените представители на въззивницата. В обжалваното определение е указано след отстраняване на нередовностите делото да се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частните жалбоподатели поддържат, че първоинстанционното решението е атакувано единствено и само от особените представители на ответната страна. Те не били инициатори на въззивното производство и затова внесените разноски за особен представител пред първоинстанционния съд следвало да бъдат окончателни. В противен случай всеки особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК, щяла да подава дори и неоснователни жалби и да иска присъждане на възнаграждение за всяка една инстанция, вносими от другата страна, каквато не била целта на закона. Освен това поддържат, че са граждани на Руската федерация, нямат друго имущество и доходи на територията на България, постоянно живеят и пребивават на територията на Руската федерация и по обективни и независещи от тях причини няма да имат възможност да извършат, дори и да искат, банково плащане към съдилища в България. Молят обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна В. Д. К., чрез назначените и в производството особени представители адв.М. и адв.С., оспорва частната жалба, като поддържа нейната недопустимост, тъй като актът на апелативния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. Евентуално излагат съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд намира възраженията на ответната страна за основателни, а частната жалба - за недопустима. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. С него въззивният съд е дал указания на първоинстанционния съд да администрира въззивната жалба, но тя не е върната. Докато жалбата продължава да има суспензивен и деволутивен ефект, актовете по администрирането й не съставляват преграда пред развитието на делото, поради което жалбата срещу такива актове е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд