Определение № 291 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г.

Постъпила е молба от 20.06.2013 г. на [община], подадена от пълномощника и адвокат В. Р., с искане да бъде изменено решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 647/2012 г., на ВКС, ІV г.о. като се присъдят допълнително разноски - заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение в размер на 6 178.79 лв.

Ответникът ** ”П.”, [населено място], оспорва молбата. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Молбата на [община] е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

С посоченото по-горе решение е отменено въззивно решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1678 от 02.12.2011 г. по гр. дело №445/2011 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от [община] срещу ”П.” искове с правно основание чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване за сумите както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - * в кв. по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № *, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. -, кв., както и относно присъдените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. ”П.”, [населено място], е осъдена да заплати на [община], на основание чл.59, ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване без основание както следва: 7 624.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 90 кв. м., построена в У. - * в кв. по плана на [населено място]; 7 660.80 лв. за магазин с пивница с обща застроена площ от 94 кв. м., построена в имот пл. № *, [населено място]; 6 976.80 лв. за магазин с пивница в [населено място] със застроена площ от 50 кв. м., построен в имот пл. № и 4 932.72 лв. за магазин в [населено място] със застроена площ от 85 кв.м., построен в У. -, кв. за периода 16.02.2006 г. - 16.02.2011 г. заедно със законната лихва от 16.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 505.83 лв. деловодни разноски. Оставено е в сила решение № 128 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 116/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част.

Съдът констатира, че молителят е направил деловодни разноски общо в размер на 5 830.96 лв., а не както се поддържа в молбата 7 830.96 лв. Това е така, защото адвокатското възнаграждение за първата инстанция не е заплатено. Уговорено е това да стане в по-късен момент. Разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това/ по този начин в случая е удостоверено плащането на адвокатското възнаграждение за касационната инстнция/, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не е основателно. Това е така, защото то е 3 000 лв., а минималният размер по чл.36 от Закона за адвокатурата е 1 150.29 лв. Заплатеното възнаграждение за касационната инстанция е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по исковете е направил деловодни разноски общо в размер на 4 698.24 лв. Съобразно изхода на спора и съразмерно с уважените и отхвърлените части на исковете на ищеца се дължат допълнително 2 973.95 лв. деловодни разноски.

Ето защо, съдът намира, че решението трябва да се измени в частта му за разноските като на молителя се присъдят допълнително направените деловодни разноски в размер на 2 973.95 лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.