Определение № 744 от 28.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3545/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния пълномощник на Пловдивска Света Митрополия срещу определение постановено на 15.06.2015 г. по ч т.д. №372/15 на АС-Пловдив, В ЧАСТТА за оставяне без уважение на молбата на същия жалбоподател за присъждане на разноските в производството по молба на противната страна [фирма]-гр.В. за освобождаване от държавна такса. По частната жалба не изпраща писмен на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставено без уважение искане за присъждане на разноските в производството по молба на противната страна [фирма]-гр.В. за освобождаване от държавна такса. Със сегадействащия ГПК- в сила от 01.03.2008 г. е уредена императивно възможността на страната да иска преразглеждане /допълване или изменение/ на съдебен акт в частта на произнасянето в него относно присъждане на направените от страните съдебно-деловодни разноски. Следователно е недопустимо директното обжалване в тази част на постановения съдебен акт, без преди това страната да е инициирала производство по реда на чл.248 ГПК пред самия съд, който го е постановил. На обжалване с частна жалба подлежи произнасянето по чл.248 ГПК от самия съд постановил съответния акт. Ето защо частният жалбоподател не разполага с възможност да обжалва настоящото определение в частта за разноските при липса на проведено производство по реда на чл.248 ГПК пред самия съд ,който го е постановил. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение