Определение № 12912 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Й. А. от гр. Велико Търново чрез адв. Ж. Димова против Определение № 3281 от 15.10.2025 г., постановено по адм. д. № 776/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна не е постъпило възражение срещу жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Велико Търново е върнал исковата молба на подателя й М. Й. А. от гр. Велико Търново и е прекратил производството по адм. д. № 776/2025 г. по описа на АС - Велико Търново. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените срещу ОД на МВР Велико Търново искове за репариране на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са процесуално недопустими. Съобразно очертаният от М. Й. А. предмет на исковата молба, АС – Велико Търново е сезиран с иск срещу ОД на МВР - Велико Търново за претърпени неимуществени вреди в размер 5000 лв., като последица от отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0350-000010 от 17.04.2024г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на старши полицай РУ Стражица към ОД на МВР Велико Търново, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на иска до окончателното му изплащане. Съдът е приел, че Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0350-000010 от 17.04.2024г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на старши полицай РУ Стражица към ОД на МВР Велико Търново, от която се претендират вредите, не е обжалвана по съдебен ред, не е отменена, видно от приложената преписка, в която е налице единствено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.05.2024г. на прокурор в РП Велико Търново, тъй като не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В Постановлението за прекратяване на наказателно производство, видно от заключението на ФХЕ № III-64/18.04.2024г., изготвена от БНТЛ при ОД на МВР – Велико Търново по ДП № 26/17.04.2024г. по описа на РУ Стражица, при химическото изследване на кръвта, иззета от М. Й. А., чрез газхроматографски метод, е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0,06 на хиляда, а не 1.82 на хиляда, както е отчел дрегера при проверката на 17.04.2024г. Комплексна биологическа и химическа експертиза на НИК – МВР София № 24/ ФЗХ – 146 от 30.04.2024г. на ЦЕКИ дава резултат 0,10 на хиляда при ДНК профил на лице от мъжки пол, напълно съвпадащ с ДНК профила на М. Й. А.. С оглед установеното, съдът е приел, че не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на исковата претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът е съобразил, че до момента на прекратяване на наказателното производство, заповедта за налагане на ПАМ е пораждала валидно правно действие, съобразено с целта н ЗДвП. Съдът е обсъдил и липсата на хипотезата на оттегляне на административния акт, което следва да бъде извършено в производство по чл.91 или 99 от АПК, респ. в производство по чл.156 АПК. При правилно тълкуване на разпоредбата на чл.204, ал.3 АПК е приел, че незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение, но само ако актът, от който се твърди, че са настъпили вредите е бил вече оттеглен от съответния орган, а такова волеизявление на органа няма направено. Ищецът не се е възползвал от законовите възможности за оспорване на влезлия в сила административен акт, който нито е оттеглен, нито е отменен, поради което не са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. По горните съображения съдът е върнал исковата молба на ищеца като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е прел, че липсват процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въведени в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно същата, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, какъвто е настоящият случай, той следва предварително да е отменен по съответния административен или съдебен ред. По делото безспорно е установено, че ПАМ № 24-0350-000010 от 17.04.2024г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не е била оспорена пред съда по реда на АПК, респ. не е била оспорена пред по – горестоящия административен орган в 14 – дневен срок. Тезата на ищеца се основава на постановлението на прокурор при РП Велико Търново от 27.05.2024г. за прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343б от НК, като според него актът е оттеглен. Съгласно практиката на ВАС "Оттеглянето на административния акт винаги представлява един нов, отменителен акт на административния орган, с който се прекратява действието на един вече издаден акт. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично съществуващите дотогава правоотношения между административния орган и адресата на акта". Правото на отзив на административния орган по своята същност не е контрол по административен ред, а законова възможност в определен срок органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на подадена жалба. Правото на отзив предполага наличието на жалба. Когато жалбата е подадена по административен ред, органът (ако не е колективен), разполага със 7 – мо дневен срок, за да оттегли административния акт (чл. 91, ал. 1 АПК). Ако жалбата срещу административния акт е подадена до съда, приложение намира разпоредбата на чл. 156 от АПК. В тази разпоредба е предвиден изричен ред за оттегляне на вече издаден административен акт в съдебното производство. Всичко посочено дотук води до извод, че оттеглянето на административния акт е възможно, ако е налице жалба – до съда или до по – горестоящия орган. В настоящия случай жалба не е подавана и такова твърдение липсва в исковата молба. Не са налице твърдения и доказателства, че М. Й. А. във връзка с постановлението на РП е инициирал производство по възобновяване по реда на чл. 99, т. 2 от АПК – откриване на обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случаите по чл. 99, т. 2 инициативата за възобновяването е на страната в производството. Сроковете за образуване на производството по възобновяване са уредени в чл. 102 АПК. Възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна. Предвид гореизложеното правилен е решаващият извод на АС - Велико Търново за недопустимост на исковото производство поради липсата на изискуемата по закон положителна процесуална предпоставка по АПК – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на определението, тъй като е налице хипотезата на оттеглен от административния орган административен акт, от който са настъпили вреди, поради което е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и производството по делото не следва да се прекратява. Съгласно посочената разпоредба, предпоставка за проверка законосъобразността на административния акт е той да е бил оттеглен от органа, което не е установено по делото, поради което съдът не дължи проверка за законосъобразност в посочената хипотеза и разпоредбата на чл.204, ал.3 АПК е неприложима. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС – Велико Търново, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение