Определение № 4657 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 500018/03.01.2024 г. на Г. О. З. срещу определение № 2927/23.11.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 2092/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу определение № 7562 от 20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3834/2023 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С определение № 7562/20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 3834/2023 г. на Софийски градски съд е делото е прекратено като неправилно образувано по жалба вх. № 8986/03.03.2023 г., уточнена с молба вх. № 27800/23.03.2023 г., на Г. О. З. и същите са върнати за надлежното им администриране по реда на чл. 436 ГПК на ЧСИ М. Б., рег. № 838 на КЧСИ. Въззивният съд е приел, че в случая обжалваното първоинстанционно определение не попада в никоя от хипотезите по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като то не е преграждащо хода на делото, нито законът предвижда изричната му обжалваемост. Посочено е, че жалбата е върната на ЧСИ с указания за извършване на следващите се действия за администрирането й по реда на чл. 436 ГПК, след което да се върне на съда за разглеждане. По тези съображения частната жалба срещу определението на СГС е оставена без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдилищата извършват правораздавателната си дейност единствено и само по реда, предвиден в процесуалния закон. Поради това обжалването е строго формална законоустановена дейност, чиято допустимост е обусловена от предвиденото в закона. След като определението, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ЧСИ за администриране на подадената жалба не представлява съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидено обжалването му, подадената частна жалба срещу него е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от апелативния съд. Нормите, установяващи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение