Решение № 3149 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2013 г.

Решение № 3149 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Хаджиева, в качеството си на пълномощник на Албена Йорданова Иванова, срещу решение № 514/05.03.2013, постановено по адм. д. № 3454/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Иванова против ревизионен акт /РА/ № 161102933/09.09.2011 г., издаден от Петър Костадинов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1142/24.11.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП (сега с наименование Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Бонева в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 161102933/09.09.2011 г., издаден от Петър Костадинов - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1142/24.11.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 817,99 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 5 589,21 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 835,21 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 465,53 лева и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 366,02 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 473,25 лева. За да постанови обжалвания акт на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК и законосъобразно от органа по приходите е проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че спора е досежно неправилно определяна на данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица за всяка една от процесните години, доколкото неправилно от ревизиращите органи не са взети предвид при изчисляване данъчната основана, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, подлежаща на облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, приетите като реално предоставени заемни средства в размер общо на 48 048 лева, както и дарените суми в размер общо на 103 000 лева от роднини на семейство Иванови. Неправилно не е признат фактът, че през 2002 г. Паскалис Пандекис Дикидис е предоставил заем в размер на 101 000 щатски долара на съпруга на жалбоподателката и неправилно в размер на разполагаеми средства на семейството за отчетната 2009 г. не е включена сумата от изплатения дивидент на Иван Иванов от дружеството, в което същият е съдружник. Неправилно паричните вноски в касата на дружеството, на което Иван Иванов е едноличен собственик на капитала, са приети в половин размер и като разход за съпругата му, тъй като същите не са съпружеска имуществена общност, съобразно Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Тези доводи АС е обсъдил, след подробен анализ на приетите по делото доказателства, а именно факта, че през ревизирания период Албена Иванова не е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Представени са служебни бележки за годишния доход от трудови правоотношения по години, които са взети предвид в хода на ревизията при определяне доходите на лицето. Едновременно с извършване на ревизията на Албена Иванова е извършена ревизия и на съпруга й Иван Иванов, при която е установено, че същият не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. За финансовата 2009 г. лицето е подало ГДД вх. № 2600004205/26.03.2010 г., в която е попълнил само таблица 4 от част VII за непогасени към 31.12.2009 г. остатъци от получени парични заеми. През ревизираните периоди за безспорно установено съдът е приел, че жалбоподателят и съпругът й са извършвали разходи за закупуване на недвижими имоти, съпругът на Иванова е давал суми в заем, пътувал е в чужбина и е внасял значителни суми в дружеството, на което е едноличен собственик ("Юнион Ко-мерс" ЕООД). Внасяните парични средства са в значителни размери и са в повече от възстановяваните на лицето. През 2007 г. са направени вноски в размер на 98 009,59 лева и са възстановени средства в размер на 10 986,24 лева; през 2008 г. са направени вноски в размер на 96 121,39 лева и са възстановени средства в размер на 59 607,89 лева; През 2009 г. са направени вноски в размер на 61 353,05 лева, като не са възстановявани средства. Данни за пътувания в чужбина са установени и за Иванова. При анализа на събраните доказателства, съдът е приел, че законосъобразно е прието от ревизиращите органи, че е налице несъответствие на извършените разходи с декларираните и доказани доходи и постъпили парични средства, поради което са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като е определена основата за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. До този извод съдът е достигнал като е приел, че от доказателствата, събрани в хода на предхождаща ревизионното производство ПУФО и първоначалната ревизията на Иванова, както и тези събрани в хода на ревизията на нейния съпруг / редовно приобщени към доказателствения материал по преписката/ се установяват по безспорен начин направени разходи за издръжка на домакинството, за закупуване на недвижими имоти и движими вещи, за пътувания в чужбина, за внасяне на парични суми в дружеството на съпруга й, както и за вноски по банковите сметки на всеки един от съпрузите, които разходи не съответстват и надвишават декларираните от страна на Иванова приходи и доходи, включително и при възприемане като реално получени дарени през 2001 г. средства на семейството от общо 103 000 лева от техни роднини, предоставени средства на семейството от майката на съпруга в размер на получените от нея доходи от ЗПАД "Алианц България" и предоставени заеми от физически лица в размер общо на 48 048 лева. Видно от РД № 1004618/21.03.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив /л. 99 и сл./ сумата от 103 000 лева е посочена като начално салдо за ревизирания период - конкретно като налична към 01.01.2004 г., изразходвана е частично за покриване на направените след тази дата разходи от Албена Иванова и нейното семейство, като по този начин участва във формирането на началното салдо от парични средства към 01.01.2007 г. от 4 975,09 лева. Това начално салдо, съдът е приел, че не е спорно в процеса и същото е взето предвид в хода на ревизията. По отношение на сумата от общо 48 048 лева - предоставени заеми от 5 броя физически лица, за безспорно съдът е приел, че сумата е призната от органа по приходите и са взети предвид при формиране на т. нар. "паричен поток". За установено съдът е приел, че всеки от заемодателите е внесъл лично съответната сума по банковата сметка на съпруга на Иванова - Иван Иванов, като по делото липсват доказателства тези суми да са били изтеглени от Иванов от банковата му сметка и в този смисъл да са послужили за покриване на направените разходи от семейството. Напротив от находящата се на лист 721 от делото разпечатка от Главна книга, Сметка 5032 "Разплащателна сметка Алианц 89", за периода 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. на "Юнион Комерс " ЕООД, се установява че същата тази спорна сума от общо 48 048 лева не е изтеглена, а е прехвърлена по друга банкова сметка и е използвана за "плащане на автомобил", като посочената сума не е включена като разход за лицето, както и че сумата от общо 48 048 лева не е възприета само по себе си, като доход на Иванов или на Иванова, който да подлежи на облагане. При така установеното съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази част, като необосновано. Относно възражението на жалбоподателката за предоставен заем от 101 000 щатски долара, съгласно Договор за заем от 29.01.2002 г. и Договор за заем от 18.09.2002 г. /л. 606-607/ от Паскалис Дикидис, съдът е приел, че не са предоставени годни доказателства, от които да се направи безпротиворечив извод, че лицето е разполагало със средства в брой, които да предостави на Иван Иванов - съпруг на жалбоподателката. Този извод на съда не е променен от свидетелските показания на Паскалис Дикидис, тъй като липсват доказателства, че същият е действал като представител на кипърската фирма "Леголас Ентърпрайсис", реализирал е доходи от продажбата на цигари в "Свободна безмитна зона Свиленград" и доходите му са от "самостоятелна" продажба на цигари, след превеждане на реализирана от него печалба като представител на фирмата, по банковата й сметка. За неподкрени от доказателствата по делото, съдът е приел твърденията на свидетеля, че доходите са от оборот, реализиран в магазин "Мариус", стопанисван от фирмата на баща му. На последно място съдът е приел, че сумата не е възстановена до настоящия момент. Относно невключени "доходи" на родителите на съпруга на жалбоподателката от производство на селскостопанска продукция, съдът е приел, че такива доходи са декларирани едва през 2010 г., когато е била в ход проверката за установяване на факти и обстоятелства, предхождащо настоящото ревизионно производство. Относно изключване на сумата в размер на 89 441,17 лева, която е декларирана като получен от съпруга на Иванова дивидент за 2009 г., съдът е приел, че след анализ на представени при ревизията счетоводни документи на "Юнион Комерс" ЕООД е установено, че по сметки от гр. 49 няма извършено осчетоводяване на такава сума, поради което единствено протоколът от 15.09.2009 г. и разходният документ от 23.09.2009 г. за заплащане на данък върху дивидента не са достатъчни за приемане на факта на изплащане на дивидент. В тази насока съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, тъй като вещото лице е включило във входящия паричен поток за 2009 г. сумата на изплатения дивидент от 89 441,17 лева и в изходящия паричен поток за 2009 г. сумата на "заплатения" данък върху дивидента, като липсват изрични констатации относно спорния по делото факт - реалното получаване на сумата от Иванов. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, като е отделил спорните и релевантни факти от безспорните и след подробен анализ на приетите по делото доказателства, поотделно и в съвкупност е достигнал до правилно приложение на материалния закон. Неоснователен е довода на касатора за неправилно приетото от съда, досежно наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Именно въз основа на декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и приетите и обсъдени от съда доказателства и анализ на имущественото състояние на жалбоподателя /приходи и разходи/, е направен законосъобразен извод, че при съпоставка на посочените обстоятелства е установено, че Албена Иванова е извършвала разходи /конкретизирани в ревизионния акт/, които не съответстват на данните за наличните средства в брой, като е установен недостиг на парични средства към 31.12. на всяка от ревизираните финансови години, който представлява облагаем доход съгласно ЗДДФЛ съответно за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съставлява част от данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ. Неоснователен е довода на касатора за неправилно приемане от съда, че сумата от 101 000 щатски долара, съгласно договор за заем от 29.01.2002 г. и договор за заем от 18.09.2002 г. не е предоставена реално от Паскалис Дикидис. Подробно съдът е изложил мотиви, защо не кредитира показанията на свидетеля, както и, че дори да се приеме за установен факта на получаване на суми през периода 1996-1997 г., не налага на извода, че през 2002 г. е разполагал с процесната сума. Доводи в тази насока са били предмет на обсъждане от първоинстанцинния съд и изложените от него мотиви в тази насока се възприемат изцяло от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Показанията на свидетеля Дикидис и представени доказателства за предоставен заем на две физически лица, който е върнат през 2000 г., също не налага на извода, че сумата е реално предадена на семейството на касаторката през 2002 г., тъй като не са представени доказателства, че тези суми са били налични към този момент. Неоснователен е довода, в жалбата за неправилно приемане от съда, че сумата от 48 048 лева - предоставени заеми от 5 броя физически лица е участвала в паричния поток, като не е кредитирано заключението на вещото лице в тази част. Подробно съдът е обсъдил приетите доказателства и е достигнал до законосъобразен извод, че по делото липсват доказателства процесната сума да е била изтеглени от Иванов от банковата му сметка, а е установено, че е прехвърлена по друга банкова сметка и е използвана за "плащане на автомобил", като посочената сума не е включена като разход за лицето, както и че сумата от общо 48 048 лева не е възприета като доход на Иванов или на Иванова, който да подлежи на облагане. Доводите в жалбата за допуснати технически грешки при формирането на данъчната основа касаят оспорения ревизионен акт, а предмет на настоящето производство е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК. Тези оплаквания не са наведени пред първата инстанция, поради което е процесуално недопустимо да се повдигат за пръв път при касационното обжалване на първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 2904/27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 4528/13 г. по описа на ВАС, 8 отд. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, в решението на Административен съд - Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да бъде присъждано, независимо от поддържаното искане за това, тъй акто с първоинстанционното решение е присъдено такова в размера по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,