Определение № 53 от 02.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 306/2020 г.

Подадена е молба вх.№5211482/ 16.12.2019 г. от Г. К. Д. ЕГН: [ЕГН] за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила решение от 17.12.2012 г. по гр.д. № 49208/11 на СРС, 77 с-в, с което по иск по чл.422 ал.1 ГПК е установено съществуването на вземане на „Централна кооперативна банка”АД срещу молителя в размер на 359,97 лева –главница по договор за кредит, 7,30 лева-договорна лихва и 6,95 лева-лихва за забава. Молителят е описал обстоятелствата, които попадат във фактическия състав на чл.303 т.5 ГПК- налице е нарушаване на съответните правила на чл.47 ал.1 и ал.6 ГПК, в следствие на което молителят като ответник е бил лишен от право на участие в процеса и от надлежното му представляване. Ответната страна изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната недопустимост, съответно неоснователност. Настоящата молба е подадена срещу съдебен акт, който е окончателен. С оглед преценка за спазването на срока по чл.305 ал.1, във връзка с чл.303 т.1 ГПК: същият не е спазен, доколкото поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ П. М. рег. № 845 е била връчена на молителя Г. К. Д. -лично на 09.09.2019 г./ изв. за доставяне-обратната страна на л.30 от настоящата преписка/, а молбата за отмяна е подадена в СРС на 16.12.2019 г., т.е. след изтичането на тримесечния срок по чл.305 ал.1, т.5 ГПК, който започва да тече от узнаването на решението. С оглед изложеното и на основание чл.307 ал.1 ГПК ,съдът