Определение № 745 от 05.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1133/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Ви-Веста Холдинг” ЕАД, [населено място] срещу решение № 196 от 22.03.2023г. по т.д. № 817/2022г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което, след отмяна на решение № 260428 от 23.06.2022г. по т.д. № 2223/2020г. на Софийски градски съд, VI ТО, 13 състав, касаторът е осъден да заплати на „Про Тръст Компани” ЕООД на основание чл.99, ал.1 вр. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата 155 000 евро, платена по несключен между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг” ЕАД договор за продажба на 7 % от акциите, притежавани от „Ви-Веста Холдинг” ЕАД в ЗК „Надежда“ АД и във връзка със споразумение за покупко-продажба на акции от 15.07.2016г., сключено между „Фин Риск“ ЕАД и „Ви-Веста Холдинг” ЕАД, което вземане е прехвърлено възмездно с договор за цесия от 29.11.2016г., сключен между „Фин Риск“ ЕАД и „Тирас Тръст Компани“ ООД /предишното наименование на „Про Тръст Компани” ЕООД/, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г. до окончателното плащане на сумата. След подаване на касационната жалба е постъпила молба с вх. № 12115/04.10.2023 г. от касатора, с която е направено искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, на основание чл.282, ал.2 ГПК. Към молбата е приложено доказателство за внесено по специалната набирателна сметка на ВКС в БНБ обезпечение в размер на 303 154 лева, равняващо се на сумата 155 000 евро. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата към нея, при което приема следното: Молбата за спиране е основателна. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лв. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 303 154 лева, равняваща се на сумата 155 000 евро, като постъпването й по особената сметка за обезпечения на ВКС на 04.10.2023 г. е потвърдено от служител в Счетоводния отдел на ВКС на 05.10.2023 г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение