Определение № 557 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 25058706 от 17.08.2022г. на М. Д. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1106 от 13.05.2022г., постановено по гр.дело № 12187/2021г. на Софийския градски съд, ГО, I въззивен брачен състав. С това решение е отменено решение от 25.06.2021г. по гр.дело № 14309/2020г. на СРС и вместо това, по реда на чл. 127а СК, е заместено съгласието на молителя М. М. за пътуване на децата му Д. М. и К. М. извън територията на Република България и за издаването на паспортите им, както и е заместено съгласието на И. И. М.-майка на децата за пътуването им извън територията на РБ. Направено е и искане по чл. 309, ал.1, изр.2 ГПК-да бъде спрямо изпълнението на влязлото в сила решение до произнасянето по молбата за отмяна. Ответницата по молбата И. М., оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на IV ГО намира молбата отмяна за процесуално недопустима по следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 127а СК. Това производство е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, според разясненията, дадени в ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. В рамките на тези производства съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право. Производството има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност на правнорелевантните факти. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт по такива производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда гл. XXIV ГПК (чл. чл. 303 - 309 ГПК). В този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид недопустимостта на искането за отмяна на влязлото в сила решение, без уважение следва да се остави искането с правно основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение на СГС до постановяване на решение по молбата за отмяна. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на IV ГО