Определение № 13963 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „КОНТИНУУМ ТЕКХНОЛОГИ“ ЕООД, ЕИК 202104163, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Г. С., чрез адв.Цветков, срещу определение № 9696/08.11.2024 на Административен съд гр. Пловдив по адм.д. № 2343/2024 година. С последното, съдът е отхвърлил искането на "КОНТИНУУМ ТЕКХНОЛОГИ“ ЕООД, ЕИК 202104163 за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № РД-02-16-728/03.10.2024г., издадено от главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., за определяне на финансова корекция. Релевира възражения за неправилност.Неправилен бил изводът на съда за недоказване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на административния акт. "КОНТИНУУМ ТЕКХНОЛОГИ“ ЕООД било единствен производител в страната на високотехнологични инсталации за производство на фини материали, насипни материали (прахове и пудри с нано и микро големина). Иновативните мелници с вградени класификатори се отличавали с висока степен на фракциониране на праховите частици, което водело и до технологична възможност за производство на висококачествени материали, в това число композитни. Машините представлявали специализиран хай-тек продукт с цел обслужване на високо технологични пазари. Дружеството било позиционирано като директен продуктов конкурент на най-известните немски производители от бранша и произвеждало предимно за износ. Употребата на продуктите била предимно в химическата, хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрии. По процесния административен договор за предоставяне на БФП дружеството имало възможност и успяло да закупи ДМА, четири броя, чрез които да затвори производствения цикъл, като само произвежда високотехнологични композитни материали и детайли от композитни материали, използвайки собствен ноу-хау. Дружеството развивало и научна и развойна дейност, като Г. С. бил стипендиант по немска докторска програма, развил развойна дейност в сферата на материалознанието. Жалбоподателят представя „Свидетелство за регистрация на полезен модел при Патентно ведомство, видно от което направата на мелници по технология на дружеството, я прави уникална по вид и устройство. В предприятието били заети осем служители по трудови договори. Твърди, че значителните и труднопоправимите вреди биха се изразили в това, че: - Дружеството няма да има финансова възможност да изплаща възнагражденията на заетите към него лице; - Без обучените си и квалифицирани кадри, дружеството няма да може да изпълнява поети ангажименти; - Дружеството няма да има финансова възможност да изпълни поети договори по доставки и монтажи с немски партньори, както и такива в Индонезия. Тъй като средствата предоставени като БФП били инвестирани в ДМА, дружеството нямало наличната сума като спестявания, като се създавал реален риск за прекратяване на дейността му. Представените извлечения от сметки доказвали това. Съдът анализирал неправилно така представените доказателства, като не отчел, че предварителното изпълнение на процесното решение би препятствало възможността за изпълнение на поети ангажименти по проекти, което би довело и до обявяване на дружеството в несъстоятелност, представляваща значително и трудно поправима вреда. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Решение № РД-02-16-728/03.10.2024г., издадено от главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., за определяне на финансова корекция. Ответникът, главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. чрез служител с юридическо образование Григорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на "КОНТИНУУМ ТЕКХНОЛОГИ“ ЕООД, ЕИК 202104163 за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № РД-02-16-728/03.10.2024г., издадено от главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., с което му е определена финансова корекция в размер на 139 606,57 лева, представляващи 100% от финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ по засегнатия от нарушението АДПБФП № BG16RFOP002-2.040-0297-C02, сключен с бенефициента „КОНТИНУУМ ТЕКХНОЛОГИ“ ЕООД, пропорционално на периода, през който бенефициентът е допуснал нарушение на изискването за дълготрайност на операциите, а именно от 30.10.2023г. до 31.08.2024г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искателят не доказва нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, взаимодействието между които обстоятелства и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, да има за резултат значителна или трудно поправима вреда, засягаща правната сфера на оспорващия, в чиято тежест е да ангажира доказателства за тези обстоятелства, което не е сторено. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Без да повтаря изводите на АС гр. Пловдив от фактическа и правна страна, съставът на ВАС посочва, че съдът е направил анализ на всички доказателства, представени от молителя, като изводите му съответстват на фактите и са при правилно приложение на закона. В хипотеза на чл. 166, ал.4 от АПК, предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона. Съдът не осъществява контрол върху допуснатото от закона предварително изпълнение (Конституционният съд е този, който може да реши дали законът в тази му част противоречи на Конституцията). Народното събрание като законодателен орган е този, който е презумирал особено важния държавен интерес, за да допусне предварително изпълнение на процесния административен акт. Претендирайки, че предварителното изпълнение на административния акт допуснато по силата на закона му създава значителна или трудно поправима вреда, жалбоподателят е този, който следва не само да твърди, но и да докаже тези вреди. Доказването трябва да е при условията на пълно и главно доказване, като подлежат на доказване вредите като вид и размер, както и факта, че те настъпват именно от предварителното изпълнение на процесната заповед. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая такива доказване на нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, взаимодействието между които обстоятелства и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, да има за резултат значителна или трудно поправима вреда, не е проведено. Напълно съответстващи на доказателствата и на правилното приложение на закона са изводите на АС гр. Пловдив в насока, че доказателствата за развита научна и развойна дейност, за договори към клиенти и доставчици, за трудови договори с работещи в дружеството, за извлечение от съществуващи сметки не са нови такива по смисъла на сочената и приложима правна норма. Рискът от прекратяване на дейността на дружеството, от запори, невъзможността за изпълнение на последващи договори всъщност е последица от изпълнението на акта, а не от неговото предварително изпълнение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение