Определение № 100 от 09.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1725/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Б. против решение № 123/03.04.2021г. по гр.д.№ 159/2021г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 902226/09.11.2020 г. по гр.д.№ 813/2019 г. на Районен съд - Сандански. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против Н. С. А. обективно съединени искове, с правно основание чл. 534 ал.1 ТЗ, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6 200 лева, на основание прескрибиран запис на заповед от 04.08.2014 г., както и сумата от 3 000 лева, на основание прескрибиран запис на заповед от 22.07.2014 г., ведно със законните лихви от предявяването на исковете. Ответната страна - Н. А. – не е депозирала отговор. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, предвид следното: Всеки от предявените искове е с цена под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела, съгласно чл. 280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК - 20 000 лева, като не попадат и в изричните изключения, съгласно същата разпоредба / искове за собственост или вещни права върху недвижими имоти и обуславящи ги, съединени с тях искове /. Търговският характер на делото се основава на произхода на вземането / арг. от чл.365 ГПК / – запис на заповед, като абсолютна търговска сделка, съгласно чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ, независимо от сключването й между физически лица. Единият от исковете - за сумата от 3 000 лева – е под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост изобщо, независимо дали делото би било квалифицирано като „ гражданско „ или „ търговско „. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК