Определение № 60799 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Р. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. В. П., против въззивното решение № 62 от 31 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 130/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, в частта за потвърждаване на решение № 391 от 3 декември 2020 г., постановено по гр.д. № 536/2020 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която е изменен режимът на лични отношения на детето С. И. Д., родено на ..... г., с бащата И. Д. Д., определен с решение № 140 от 13 май 2016 г., постановено по гр.д. № 2310/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, и решение № 228 от 16 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 226/2016 г. по описа на Окръжен съд Габрово, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; два дни с преспиване по време на коледните празници и Гергьовден през всяка нечетна година; два дни с преспиване по време на новогодишните празници и великденските празници през всяка четна година; месец без прекъсване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на личните отношения с детето бащата взема детето от дома на майката и съответно го връща в този дом. В касационната жалба се поддържа, че по делото са събрани безспорни доказателства, че между бащата и детето е налице родителско отчуждение, коренящо се в лошите отношения между родителите; бащата не е осъществявал контакти с детето през дълъг период от време, защото е работил в чужбина; детето не искало да изпълнява определения режим с преспиване, тъй като се страхувало, поради което вещото лице, изготвило съдебно-психологическата експертиза, е посочило, че до съгласието на детето да остава при бащата трябва да се стигне постепенно. Сочи се, че в нарушение на закона съдът не е допуснал събиране на доказателства във връзка с упражненото от бащата насилие по време на процеса с оглед прилагане на мерките по чл. 59, ал. 8 СК, като така били игнорирани интересите на детето. Не са били отчетени доказателствата, сочещи липса на какъвто и да било опит от страна на бащата за доброволно осъществяване на определения режим на лични отношения, тъй като предаването на детето чрез съдебен изпълнител трябва да е крайна мярка, а не постоянен подход. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът И. Д. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. Д., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд съобразява, че родителите на детето не живеят заедно, като родителските права се осъществяват от майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, който обаче поради липса на разбирателство и влошените отношения между родителите, е предмет на непрекъснати конфликти и съдебна намеса, както и намеса на съдебен изпълнител. Въз основа на заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза се приема за установено, че негативното отношение на майката към бащата влияе на емоциите, нагласата и реакциите на детето към бащата; майката натоварва детето с очакване за разбиране и лоялност към собствената ѝ позиция, което е довело до синдром на родителско отчуждение между баща и дете. Този извод е подкрепен и от анализа на свидетелските показания по делото. Според заключението на съдебно-психологическата експертиза и двамата родители обичат детето си, но не успяват да превъзмогнат конфликта помежду си дори в негов интерес. По отношение на бащата е установено, че се опитва да създаде уют и да задоволи потребностите му от сигурност, обич, одобрение, трудно преживява раздялата си детето си и страда от създалото се положение; разполага с добри битови условия - живее в къща в [населено място], заедно със своята майка, на която винаги може да разчита за помощ и с която детето има добри отношения; той не оспорва родителските качества и права на майката, а иска единствено да има лични контакти с детето си. Относно майката е посочено, че тя полага адекватни грижи за детето, но е позволила на негативното си отношение към бащата да повлияе на родителската ѝ преценка, а именно тя е следвало да предотврати задълбочаващото се отчуждение. Прието е, че бащата също има родителски капацитет, адекватни битови условия и може да полага нормални грижи за дъщеря си по време на изпълнението на режима на лични отношения. Не са установени данни, които да обусловят извод, че режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде ограничен, в който смисъл е и социалният доклад на Дирекция „Социално подпомагане” Габрово. При тези факти въззивната инстанция споделя изводите на районния съд, че водещ е интересът на детето, което има нужда от пълноценни контакти и с двамата си родители; ограничаването на контактите на детето с бащата не е в интерес на детето, поради което режимът на лични отношения с бащата следва да бъде разширен, а не ограничен, каквото искане е отправила майката. Във връзка с представеното пред въззивната инстанция решение по гр.д. № 288/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, образувано по молба на Р. срещу Д. за защита от домашно насилие, се сочи, че същото не променя извода за необходимост от контакт на детето и с родителя, който не упражнява родителските права. Посочено е още, че въпросът относно мястото за предаване на детето във връзка с упражняването на определения режим следва да се уреди по договорка между двамата родители, а не в рамките на производството по иска за изменение на мерките относно упражняването на родителските права. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилите изхода на спора въпроси (уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция, както е разяснено в т. 1 на ТР № № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС) относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето, за да се извърши проверка на твърдението на касаторката, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, както и с практиката на ВКС според решение № 217 по гр. д. № 6851/2014 г., IV г.о., и решение № 36 по гр. д. № 4794/2015 г., III г.о. След отговора на тези въпроси по съществото на спора касационният съд ще изложи и своите изводи относно основателността на твърденията за упражнено спрямо детето насилие от страна на бащата и поставените в този контекст въпроси относно приложението на критерия за „висш интерес на детето” при такава констатация и относно задължението на съда да постанови мерки по чл. 59, ал. 8 СК. Касационният съд намира, че с оглед особеностите на конкретния случай родителите следва да бъдат призовани за изслушване в откритото съдебно заседание. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 40 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,