Определение № 8045 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Б. С. П. от гр. Симитли, подадено чрез адв. Стойкова, за изменение на решение № 4653 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2538/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът неправилно е определил и се е произнесъл по направеното от ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, което възнаграждение е несъответно на фактическата и правна сложност на делото, поради което се иска изменение на постановеното по делото решение в тази му част. Ответникът – кмета на Община Симитли, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не изразява становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е отменил решение № 3881 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 396/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлил жалбата на Б. П. срещу заповед № 256 от 03.04.2023 г. на кмета на Община Симитли. С решението Б. П. е осъден да заплати на Община Симитли сума в размер на общо 3 570 лева, представляваща направени разноски за две съдебни инстанции, от които по 1 250 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая съдебните разноски са присъдени в полза на Община Симитли с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на касатора в касационната жалба искане за присъждането им за две съдебни инстанции, представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното реално извършване пред двете съдебни инстанции. В тази връзка се явява неоснователно искането на процесуалния представител на Б. П. за намаляване размера на така присъдените от съда разноски в частта относно заплатеното адвокатско възнаграждение. Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност за съда да присъди по-нисък размер на разноските в частта относно адвокатския хонорар, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение. Преди всичко следва да се посочи обаче, че става въпрос за възможност, а не за задължение на съда за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нормата изрично визира, че намаляването на заплатения адвокатски хонорар е допустимо само „по искане на насрещната страна“, каквото искане в случая не е заявено от процесуалния представител на Б. П. нито пред касационната инстанция, нито пред първоинстанционния съд. Доколкото такова искане е направено едва с представяне по делото на писмена защита девет дена след провеждане на откритото съдебно заседание и даване ход на делото по същество, както и без да е предоставен от съда срок за писмени бележки, то съдът приема, че в случая не е налице надлежно заявено от тази страна искане за намаляване на заплатения адвокатски хонорар от страна на кмета на Община Симитли. В конкретния случай следва да се има предвид също така, че намаляването от съда на заплатен адвокатски хонорар е допустимо, когато последният не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, която предпоставка не е налице доколкото присъдените в полза на Община Симитли разноски в касационното и първоинстанционното производство за адвокатска защита са в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и са изцяло в съответствие с фактическата и правна сложност на делото – предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж. Следва също така да бъде отбелязано, че адвокатският хонорар на процесуалния представител на Б. П. пред първата инстанция е в размер надвишаващ този, присъден от съда в полза на Община Симитли, поради което наведените оплаквания за липсата на фактическа и правна сложност на делото се явяват неоснователни. По изложените съображения искането на Б. С. П. за изменение на решение № 4653 от 07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2538/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,