Определение № 141 от 25.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение Ловно-рибарско дружество „Сокол“, ЕИК116516197, срещу определение № 164 от 15.06.2020г. постановено по ч.гр.д. № 96/2020г. на Разградски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на сдружението срещу определение № 101 от 10.03.2020г. по гр.д. № 9/2020г. на Исперихски районен съд. С последното производството по делото е прекратено на основание чл.118, ал.1, вр. ал.2 ГПК и на основание чл.104, ал.3 ГПК делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Разградски окръжен съд. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно; иска се отмяната му и продължаване на производството по предявените положителни и отрицателни установителни искове за собственост пред първоначално сезирания Кубратски районен съд, на когото спорът е родово подсъден по местонахождение на имотите. Поддържа, че Кубратският районен съд, при извършения самоотвод на наличните съдии в него, не е следвало да изпраща делото на Разградски окръжен съд за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на производството, а е следвало да поиска командироване на съдия от друг районен съд или окръжен съд, който да разгледа образуваното гражданско дело в Кубратски районен съд. Според жалбоподателя Разградски окръжен съд е постановил определението си без да излага съображения относно института на подсъдността и „администрирайки действията си” е изпратил делото за разглеждане на Исперихски районен съд, а последният, позовавайки се само на удостоверенията за данъчна оценка на недвижимите имоти, е прекратил производството и изпратил делото на родово подсъдния Разградски окръжен съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК без да е формулиран конкретен правен въпрос; отново са развити доводите за неправилно определената местна и родова подсъдност на предявените искове, както и че при липса на съдебен състав, поради отвод на наличните съдии, следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗСВ, а не чл. 23, ал.3 ГПК. Посочена е съдебна практика, която има отношение към процесуалните въпроси по случая. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 788/2019г. на Кубратски районен съд е образувано по предявени от Сдружение с наименование Ловно- рибарско дружество „Сокол“, със седалище и адрес на управление гр. Кубрат, против Кубрат положителни и отрицателни установителни искове за собственост на поземлен имот с площ от 15 031кв.м., от който 1637кв.м. попадат в ПИ № 40422.505.385, а останалите 13 664 кв.м. представляват част от ПИ № 40422.505.370. Поради отстраняване на всички съдии от Кубратски районен съд от разглеждане на делото с определение от 13.12.2019г. на председателя на съда, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Разградски окръжен съд за определяне на друг равен по степен съд за неговото разглеждане на основание чл.23, ал.3 ГПК. Това определение е било връчено на ищеца, чрез пълномощника му адв. П. Д. на 16.12.2019г. и не е било обжалвано. С определение № 9 от 08.01.2020г. по ч.гр.д № 3/2020г. Разградски окръжен съд по реда на чл. 23, ал.3 ГПК е изпратил делото за разглеждане на Исперихски районен съд, където е образувано гр.д. № 9/2020г. В изпълнение на дадени от съда указания ищецът е отстранил нередовности на исковата молба като е представил е коригирана искова молба, заедно със скици и данъчни оценки на ПИ № 40422.505.385 в размер на 10 640,50лв. и на ПИ № 40422.505.370 в размер на 883 369,50лв. Въз основа на тези оценки, съотнесени към претендираната площ от 15 031кв.м., в коригираната искова молба е посочена цена на иска 97 701,50лв. Исперихски районен съд е приел, че са предявени искове за собственост за имот с цена на иска над 50 000лв., поради което на основание чл.104, ал.3 ГПК същите са родово подсъдни на Разградски окръжен съд. Затова с определение от 10.03.2020г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Разградски окръжен съд. Това определение е обжалвано от ищеца с частна жалба. С обжалваното определение № 164 от 15.06.2020г. по ч.гр.д. № 96/2020г. Разградски окръжен съд е намерил частната жалба за неоснователна. Посочил е, че съдът следи служебно за родовата подсъдност на спора и правилно в обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че делото е подсъдно на Разградски окръжен съд, съобразно представените данъчни оценка на имотите и изрично посочената от ищеца цена на иска от 97 701, 50лв. Наведените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на определението на Кубратски районен съд, с което производството е било прекратено и делото е изпратено на Разградски окръжен съд за определяне на друг съд, който да го разгледа, е прието за процесуално недопустимо. Това определение жалбоподателят е имал възможност да обжалва и не го е сторил, поради което то е влязло в сила. При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В изложението и в частната жалба липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е обусловил правните изводи на съда. Наведените съображения по приложението на чл.23, ал.3 ГПК нямат отношение към правилата за родовата подсъдност, които са решаващи за постановяване на обжалвания акт. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от съда, като касационният съд не може да извежда този въпрос от съдържанието на жалбата или изложението. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата му е достатъчна, за да бъде отказано допускането на касационно обжалване. Съдът може да допусне касационния контрол служебно само при съмнение за нищожност или недопустимост на съдебния акт, както и при очевидна неправилност. В случая такива не се установяват. Следва да се допълни, че е напълно несъстоятелно извършваното от жалбоподателя смесване на хипотезите на чл. 23, ал.3 ГПК /когато всички съдии от съда са се отвели и поради това разглеждането му от съответния съд е невъзможно, какъвто е настоящия случай/ и на чл. 81, ал.1 ЗСВ /когато съдия от районен съд е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и председателят на окръжния съд командирова на негово място съдия от друг съд/. Едната норма е от граждански процесуален закон, а другата е от устройствен закон и са приложими при различни фактически обстоятелства. Посочените от жалбоподателя съдебни актове не разрешават случаи, сходни на настоящия и са неотносими. Поради изложеното достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. Определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Сдружението срещу съобщение от 16.03.2020г. по гр.д. № 9/2020г. на Исперихски районен съд, с което ищецът е уведомен, че по поправената искова молба следва да се произнесе родово компетентния окръжен съд, подлежи на разглеждане от Варненски апелативен съд на основание чл. 274, ал.2 ГПК, както изрично е посочено в съдебния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.