Определение № 233 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. С. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, в [адрес], срещу Определение № 31862 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9805 по описа за 2025 г. на Административния съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. против отказ на кмета на район „Панчарево“ при Столична община от 13.08.2025 г. за заверка на нейна молба-декларация, вх. № РПН25-МД94-95 от 27.06.2025 г. във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот, находящ се в [населено място], район Панчарево, и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя доказателства за извършването им. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Панчарево“ при Столична община със седалище в с. Панчарево, на ул. „Самоковско шосе“ № 230, я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от частната жалбоподателка адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и проверки обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По основателността й, Върховният административен съд приема следното: Производството по адм. дело № 9805/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на К. С. С. против отказ, изх. № РПН25-МД94-95 от 13.08.2025 г. на кмета на район „Панчарево“ при Столична община да завери нейна молба-декларация, вх. № РПН25-МД94-95/27.06.2025 г. във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот (ПИ) с [идентификатор], находящ се в местността „[наименование]“, [населено място], район Панчарево, Столична община, вписвайки в тази молба-декларация указаните от нея свидетели. Съдът е установил, от фактическа страна, че на 27.06.2025 г. С. подала до кмета на район „Панчарево“ при Столична община искане, вх. рег. № РПН25-МД-94-95 от същата дата за заверка на молба-декларация, необходима й за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с [идентификатор], находящ се в местността „[наименование]“, [населено място], район Панчарево, Столична община. Към искането приложила молбата-декларация, регистрирана под същия номер, ведно с приложение, в което указала следните свидетели – И. Г. Д., П. А. Б. и К. К. Д.. Съдът е установил също наличието в административната преписка на възражение срещу така заявената от С. административна услуга, подадено на 04.07.2025 г. до кмета на район „Панчарево“ от М. Д. К., А. Д. К., Р. Д. П. и Н. Д. Ц. – л. 29-30 от първоинстанционното дело. На 13.08.2025 г. кметът на район „Панчарево“ заверил представената от С. молба-декларация (л. 22 (лице и гръб) от първоинстанционното дело), посочвайки като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка не лицата, посочени от заявителката, а М. Д. К., А. Д. К. и Р. Д. П. – част от хората, подали възражението. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е формирал извод за недопустимост на подадената от С. първоинстанционна жалба, поради наличието на основание по чл. 159, т. 1 АПК, а именно поради липсата на годен за оспорване предмет. Приел е, че в административното производство по извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК, кметът на района, кметството или общината посочва трима свидетели, по указание на молителя (които по възможност са и съседи на имота) и удостоверява, че заявеният имот не е общинска собственост. Преценил е, че компетентността на административния орган се свежда единствено до посочване на трима свидетели и до проверка на обстоятелството дали въпросният имот и сградите в него са общинска собственост. Счел е, че, в този случай, компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и дължи произнасяне по заявеното искане, след като извърши служебна проверка за относимите обстоятелства. Приел е, обсъждайки събраните по делото доказателства, че исканата административна услуга е извършена. Формирал е извод, че редът за оспорване на съдържанието на молбата-декларация, в качеството й на удостоверителен документ, обективиращ волеизявление за факти и обстоятелства с правно значение, е само административен – този по чл. 81, ал. 2 АПК. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като неправилно. Безспорно е налице заверка на молбата - декларация от кмета на района, както и е безспорно, че предложените от молителката свидетели са заменени от административния орган с други, които оспорват правата на молителката върху въпросния имот. При тези данни, е налице отказ на кмета на района да се съобрази с указаните му от молителя свидетели. Този отказ в конкретния случай засяга молителката, тъй като свидетелите, посочени от кмета на района оспорват правата й, претендирайки собственически права върху въпросния имот. Наличието на административна дейност и отказ в резултат на нея, който засяга интересите на лицето, инициирало административното производство, водят до извода за наличие на годен предмет на съдебното оспорване, по аргумент от чл. 21 вр. с чл. 145 и чл. 147, ал. 1 АПК. Каква е компетентността на кмета във връзка със указаните от молителя свидетели и може ли административният орган да ги подменя с други, е въпрос, който съдът следва да прецени по същество, разрешавайки спора. Воден от горните съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд