Определение № 8623 от 04.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение04.09.2025 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 2894 от 10.07.2025 г., постановено по адм. д. № 530/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Кмета на Община Казанлък, против Разпореждане № 2894 от 10.07.2025 г., постановено по адм. д. № 530/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В частната жалба се твърди, че разпореждането е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустимо искане. Алтернативно се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът не съобразил събраните в хода на производството доказателства и погрешно приел, че са налице административноправни, а не гражданскоправни отношения между страните в производството. Иска отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – А. И. К. дава становище за неоснователност на частната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искане на А. И. К. да бъде наредено на Кмета на Община Казанлък незабавно и безусловно да прекрати действието по задържане на платен от него депозит за участие в търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот. С оспореното разпореждане, съдът е наредил на Кмета на община Казанлък да прекрати безусловно действията по задържане на сумата от 139560 лв., представляваща внесен от К. депозит за участие в търг с тайно наддаване, приключил със Заповед № 782/25.06.2016 г. За да се произнесе е установил, че е налице една оттеглена от административния орган заповед за отказ за връщане на процесния депозит и две последващи такива, в идентичен смисъл. Последната Заповед № 2126/16.12.2020г на Кмета на община Казанлък, с която се отказва връщане на депозита е отменена с Решение № 252 по адм.д.№10/2021г на Административен съд -Стара Загора, което е оставено в сила с Решение № 11240 по адм.д.№ 9248/21г по описа на Върховен административен съд. Искането е определено за основателно, тъй като действията по задържане на внесения от лицето депозит не се извършват на основание влязъл в сила административен акт или на закон в точен смисъл. Настоящият съдебен състав споделя извода, че към настоящия момент не е налице влязъл в законна сила административен акт или основание, което по силата на закона да дава възможност на административния орган да откаже възстановяване на внесения от лицето за участие в тръжната процедура депозит. Заповед №782/25.05.2016г на Кмета на община Казанлък, с която А. И. К. е обявен за спечелил търга с тайно наддаване и е наредено сключване на договор със спечелилия участник в 14-дневен срок от влизането й в сила, не съдържа разпореждане за отнемане на внесения от него депозит за участие в тръжната процедура, поради което не може да се приеме като основание за осъществяване на действия в тази насока. Заповед с № 2073/16.12.2016г Кмета на община Казанлък, с която се отказва връщане на депозита в размер на 139560 лв. е оттеглена след нейното обжалване по съдебен ред, поради което и същата не е предизвикала целения с нея правен ефект и последици. Както по-горе беше описано, последна Заповед № 2126/16.12.2020г за отказ да се възстанови депозита е отменена с Решение № 252/23.06.2021 г. по адм.д.№ 10/21г. по описа на Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с Решение №11240/05.11.2021г. по адм.д. № 9248/21г. на Върховен административен съд. Съдът не споделя становището на частния жалбоподател, че към настоящия момент отношенията между общината и К. имат гражданскоправен характер. В избирателно цитираното в частната жалба определение №7388/04.07.2025 г. е изрично описано, че наличието на влезли в сила решения на Върховен административен съд и Административен съд – Стара Загора води на извод за правоотношения, които се регулират от административното право, а не по реда на гражданското съдопроизводство. Следва да се отбележи, че отношенията между страните придобиват гражданскоправен характер, т.е. налице е равнопоставеност между страните едва при сключването на договора за прехвърляне на собствеността върху имота – предмет на търга. Отношенията, свързани с провеждане на тръжната процедура, част от които са и тези, касаещи изпълнение на изискванията за сключване на договор за продажба имат административноправен характер, тъй като на този етап от производството една от страните действа в качеството си на орган на изпълнителната власт, т.е. административен орган. В хода на производството, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички относими и имащи значение за мотивираното му произнасяне доказателства, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В Административнопроцесуалният кодекс са разписани правила за събиране и преценка на доказателства, поради което цитираните в жалбата норми на ГПК са неприложими и не следва да бъдат съобразявани при преценка на законосъобразността на атакуваното съдебно разпореждане. Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди, т.е. неговите действия като орган на изпълнителната власт следва да са съобразени с изискванията на закона за форма и съдържание. В случая не са представени доказателства, че задържането на процесния депозит е въз основа на нарочно издаден и изискуем съобразно закона административен акт. Напротив, налице са неоспорими данни за липсата на такъв, тъй като една от заповедите в този смисъл е оттеглена, а други две са окончателно отменени от съда с влязъл в сила съдебен акт. Предвид описаното, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, че действията по задържане на внесения от участника в търга депозит за участие, не се основава на издаден по съответния ред административен акт или на закона. Оспореното определение е постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд,