Решение № 64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 476/2010 г.

Решение № 64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 476/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 1608 от 21.12.2008 г. по т. д. № 2438/2009 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 15.06.2009 г. по т. д. № 448/2007 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството - касатор против "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД обективно съединени искове за заплащане на сумите 12 000 лв. - законна лихва за забава върху депозит от 30 000 лв. за периода 25.03.2004 г. - 29.11.2006 г., и 120 000 лв. - разлика между договорената цена за недвижим имот и пазарната стойност на имота през м. юни/м. ноември 2006 г., претендирана като обезщетение за пропусната полза от виновно неизпълнение на предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху обособена част Почивен дом "Я. " в [населено място]. Касационната жалба е аргументирана с доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд за недължимост на претендираните с исковете обезщетения не съответстват на приложимите към спорното правоотношение материалноправни разпоредби - чл. 70, ал. 1 от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД и чл. 88 от ЗЗД. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че въззивната инстанция е нарушила закона като е приложила правилата за евикцията към предварителния договор за продажба и така е обосновала незаконосъобразното становище, че въпреки нереализираната по вина на ответника - продавач продажба, дружеството няма право на обезщетение за претърпените вреди. Ответникът по касационната жалба "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД / [фирма]/ - [населено място], не заявява становище по жалбата. С определение № 751 от 1.12.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за вреди /пропуснати ползи/ от виновно неизпълнение на задължение за прехвърляне на собствеността върху обособена част Почивен дом "Я. " в [населено място], поето със сключен между страните предварителен договор за продажба, след като е приел, че търсените с исковете обезщетения в размер на сумите 12 000 лв. и 120 000 лв. не се дължат от ответника - продавач. Неоснователността на иска за сумата 12 000 лв., претендирана като обезщетение в размер на законната лихва за периода 25.03.2004 г. - 29.11.2006 г. върху сумата 30 000 лв., внесена от ищеца - купувач като депозит за участие в преговорите за сключване на договора, е мотивирана с липсата на забава в изпълнението на задължението на продавача да върне получения депозит. Решаващият въззивен състав се е позовал на приетата по делото писмена покана от 21.11.2008 г., от която е направил извод, че доколкото ответникът е превел подлежащия на възстановяване депозит в определения с поканата 7-дневен срок, не дължи законни лихви за забава. Отхвърлянето на иска за сумата 120 000 лв., претендирана като обезщетение за пропусната полза в размер на разликата между уговорената в предварителния договор продажна цена - 188 000 лв., и повишената пазарна стойност на Почивен дом "Я. " към м. юни/м. ноември 2006 г. /когато е станала известна невъзможността да се сключи окончателен договор за продажба/, е обосновано с отсъствието на предвидените в чл. 82 от ЗЗД предпоставки за присъждане на обезщетение. Недължимостта на обезщетението е аргументирана на първо място с непредвидимостта на твърдяната вреда /пропусната полза/ и с липсата на пряка причинно-следствена връзка между нея и поведението на продавача. Въззивният съд е изложил мотиви, че увеличението в стойността на имота не е резултат единствено от неизпълнението на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността, а и от други странични фактори - инфлационните процеси в страната, които не са могли да бъдат предвидени при поемане на задължението и не следва да се вменяват в отговорност на неизправната страна. Вторият аргумент за неоснователност на исковата претенция е изведен от разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД, отричаща правото на купувача да получи обезщетение за вреди в случай на отстраняване от закупената вещ, ако при сключване на договора за продажба е знаел, че вещта е обременена с противопоставими собственически права на трети лица, различни от продавача. За да достигне до този извод, съдът е съобразил влязлото в сила решение по гр. д. № 370/2005 г. на ВКС, с което дружеството - ответник е осъдено на основание чл. 108 от ЗС да предаде на трето лице - [фирма], собствеността и владението върху Почивен дом "Я. ", и неоспореното писмо от 21.07.2005 г., с което [фирма] е уведомило [фирма], че настоява за сключване на окончателен договор, въпреки неприключилия съдебен спор със [фирма]. Въз основа на посочените доказателства е прието, че с оглед постановеното срещу продавача осъдително решение по чл. 108 от ЗС и сигурното отстраняване на купувача от имота след влизане на решението в сила, по аргумент от чл. 188 от ЗЗД ищецът - купувач не би могъл да търси обезщетение за вредите от несключване на окончателния договор за времето след 21.07.2005 г. поради своята недобросъвестност. Допускането на въззивното решение до касационен контрол в частта относно иска за сумата 12 000 лв. е обусловено от констатираното противоречие с произнасянето в решение № 179 от 28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС, II г. о., по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос дължи ли продавачът по предварителен договор за продажба обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху платения от купувача депозит, ако виновно не изпълни задължението си да сключи окончателен договор за продажба. Понятието "законна лихва" е употребено от законодателя в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, за да се дефинира чрез него размера на обезщетението, което неизправната страна дължи, респ. изправната страна има право да получи, в случай на забава в изпълнението на парично задължение. На основание законовата делегация в ал. 2 на чл. 86 от ЗЗД е прието ПМС № 72/8.04.1994 г. /обн. в ДВ бр. 33/19.04.1994 г./, в чл. 1 на което е посочен начина на формиране на законната лихва върху просрочени задължения в лева и във валута. В константната съдебна практика на ВС и ВКС никога не е съществувал спор по въпроса, че основанието за възникване на задължение за плащане на законна лихва е предвидената в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен дълг. Отнесено към конкретния правен спор, посоченото разрешение предполага продавачът по предварителния договор за продажба, по чиято вина не е сключен окончателен договор, да дължи връщане на авансово получени по договора парични суми и тези суми да не са възстановени на купувача в уговорения между страните или определен с покана срок. При осъществяване на посочените предпоставки за купувача ще възникне право да получи обезщетение в размер, съответстващ на законната лихва върху платените суми. Извън разглежданата хипотеза купувачът би могъл да претендира по правилата на чл. 82 от ЗЗД друг вид обезщетение за вредите от задържането на депозита за времето от неговото плащане до възникването на основание за възстановяването му като например пропуснатата възнаградителна лихва върху депозираната сума, но не и законна лихва по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, която се дължи единствено като санкция за забавено изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното, настоящият състав приема за неправилна практиката в решение № 179 от 28.05.2004 г. по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС, II г. о., според която при несключен по вина на продавача окончателен договор за продажба купувачът има право на обезщетение по чл. 82 от ЗЗД в размер на законната лихва върху авансово платените парични суми. В съответствие с възприетото от настоящата инстанция разрешение е и произнасянето на въззивния съд по предявения от касатора иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за сумата 12 000 лв. Законосъобразни и обосновани са изводите за неоснователност на исковата претенция предвид безспорно установения по делото факт, че ответникът е възстановил в отправения с поканата от 21.11.2008 г. срок подлежащия на връщане депозит от 30 000 лв., платен от [фирма] за участие в преговорите за сключване на предварителния договор. При липса на правнорелевантна забава на задължението за връщане на депозита ответникът - продавач не дължи законна лихва, каквато е претендирана с исковата молба. Касаторът не е сезирал надлежно съда с иск по чл. 82 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от задържане на депозита за времето от плащането до възстановяването му, което прави неоснователни релевираните в касационната жалба доводи срещу изводите на въззивната инстанция за недължимост на лихвите. Касационното обжалване на решението в частта относно втория обективно съединен иск за сумата 120 000 лв. е допуснато поради установеното противоречие с друго влязло в сила решение - решение от 19.03.2008 г. по гр. д. № 1785/2005 г. на Софийски градски съд, при разрешаване на следните материалноправни въпроси, обусловили отхвърлянето на този иск: Съставлява ли положителната разлика между уговорената в предварителния договор за продажба на недвижим имот цена и повишената след сключване на договора пазарна стойност на имота /увеличението в цената/ вреда /пропусната полза/ за купувача; Дължи ли продавачът обезщетение в размер на същата разлика в случай на виновно неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, ако е бил недобросъвестен при сключване на предварителния договор и е знаел, че имотът е обременен с права на трети лица. Отговорността на продавача за неизпълнение на поетото с предварителния договор за продажба основно задължение за прехвърляне на собствеността върху уговорената вещ се урежда от общите разпоредби на чл. 79 и сл. от ЗЗД за договорната отговорност. Ако не изпълни виновно задължението си, продавачът отговаря спрямо купувача за произлезлите от неизпълнението вреди. Обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване, се преценява във всеки конкретен случай съобразно правилата на чл. 82 от ЗЗД. Съгласно чл. 82, изр. 1 от ЗЗД, продавачът дължи обезщетение за всички настъпили в правната сфера на купувача имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от несключването на окончателния договор и са могли да бъдат предвидени при възникване на неизпълненото задължение, но ако при сключване на предварителния договор е действал недобросъвестно, той трябва да обезщети и непредвидимите вреди, стига те да са в причинна връзка с договорното неизпълнение - чл. 82, изр. 2 от ЗЗД. Като вреда по смисъла на чл. 82 от ЗЗД следва да се квалифицира и разликата между уговорената в предварителния договор продажна цена и увеличената след сключване на договора пазарна стойност на вещта, изчислена към момента, в който е станала известна невъзможността да се реализира продажбата. Посочената разлика съставлява положителна величина, с която патримониумът на купувача несъмнено би се увеличил при сключване на окончателния договор за продажба, и след като неизпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността препятства подобно увеличение, неполучената разлика подлежи на обезщетяване от продавача по силата на чл. 82 от ЗЗД. Когато продавачът е действал недобросъвестно при поемане на задължението предвидимостта на увеличението е ирелевантна за обема на договорната отговорност, тъй като тогава обезщетението се разпростира и върху непредвидимите вреди. На недобросъвестност по смисъла на чл. 82, изр. 2 от ЗЗД следва да се приравни знанието на продавача, че вещта е обременена със собственически права на трети лица, които препятстват бъдещата продажба и нейния вещнотранслативен ефект. В този случай продавачът дължи обезщетение за всички понесени от купувача вреди, вкл. за пропуснатата полза в размер на разликата между продажната цена и увеличената стойност на вещта, обект на нестаналата продажба. Аналогично становище е застъпено и в решението по гр. д. № 1785/2005 г. на Софийски градски съд, практиката в което настоящият състав приема за правилна на основание чл. 291, т. 1 от ГПК. За да отхвърли предявения от касатора иск за сумата 120 000 лв., въззивният съд е приел, че увеличението в стойността на Почивен дом "Я. " в периода от сключване на предварителния договор до влизане в сила на решението по гр. д. № 1466/2003 г. на ВКС, II г. о., не е могло да бъде предвидено при сключване на предварителния договор, поради което не следва да се вменява в отговорност на ответника - продавач. Изразеното разбиране противоречи на приетата за правилна съдебна практика и на разпоредбата на чл. 82, изр. 2 от ЗЗД. По делото не е съществувал спор, че ответникът е сключил предварителния договор в хода на делото, образувано по предявения от [фирма] иск за предаване на собствеността и владението върху Почивен дом "Я. ". Поемането на задължение за прехвърляне на собствеността при наличие на съдебно предявено притезание за предаване на имота сочи на недобросъвестност в поведението на продавача, която съгласно чл. 82, изр. 2 от ЗЗД му възлага и непредвидимата вреда за купувача от пропускането на възможността да увеличи имуществото си със стойността на незакупения имот. Независимо от констатираното противоречие с практиката и с материалния закон, атакуваното решение е правилно като краен резултат и в частта за отхвърляне на иска по чл. 82 от ЗЗД за сумата 120 000 лв. Правилно е изразеното от Софийски апелативен съд разбиране, че с оглед фактите по делото влязлото в сила осъдително решение по чл. 108 от ЗС срещу продавача прави сигурно отстраняването на купувача от имота дори и в случай на реализиране на продажбата преди приключване на съдебния спор - аргумент от чл. 191 от ЗЗД. Законосъобразно е и становището, че поради знанието за съдебно предявеното от [фирма] притезание за собственост купувачът и настоящ касатор [фирма] не би могъл да търси обезщетение за вредите от отстраняването по силата на чл. 188 от ЗЗД - не само в случай на сключване на окончателния договор, а по аргумент за по-силното основание и на плоскостта на неизпълнения предварителен договор. Ирелевантно е обстоятелството дали узнаването за съдебния спор предхожда или следва сключването на предварителния договор, тъй като от приетото писмо с дата 21.07.2005 г. се установява категорично, че касаторът е изявил изрична воля да закупи имота въпреки неприключилия исков процес и риска от бъдеща евикция. Неоснователен е поддържаният в касационната жалба довод за неприложимост на правилата относно евикцията към спорното правоотношение, породено от неизпълнен предварителен договор за продажба. Разпоредбите относно евикцията и в частност тези на чл. 188 и чл. 191 от ЗЗД са приложими съответно и към предварителния договор за продажба, в каквато насока е и задължителната практика на ВКС, формирана с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 29/12.04.2010 г. по т. д. № 488/2009 г. на ВКС, I т. о. Предвид изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,