Определение № 4745 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2026 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба на И. Т. Ц., с адрес: [населено място], обл. Б., [улица], за определяне на срок за администриране на частна жалба с вх.рег.№ 21124/20.07.2026 г. срещу разпореждане № 3941/09.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 20261000501064 по описа на Апелативен съд – София. Молителката излага оплаквания за допусната от Апелативен съд – София забава за разглеждане на делото и извършване на предвидените в закона действия за администриране на подадената от К. Т. Ц., с адрес: [населено място], обл. Б., [улица], частна жалба срещу разпореждане № 3941/09.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 20261000501064 по описа на Апелативен съд – София. В становището си Апелативен съд - София заявява, че не е налице допусната забава при администрирането на частната жалба, т.к. молбата си за определяне на срок при бавност молителката е подала преди да е изтекъл срокът й за отговор. След извършена преценка на оплакванията и данните по делото, Върховният касационен съд намира, че молбата следва да бъде отхвърлена, а съображенията за това са следните: Видно от данните по делото, молбата по чл. 257 ГПК е подадена чрез куриер на 19.09.2026 г., докато не е бил изтекъл срокът на И. Т. Ц. за отговор на подадената от К. Т. Ц. частна жалба срещу разпореждането за връщане на подадената от него касационна частна жалба срещу определение № 1295/21.04.2026 г. / срокът е изтекъл на 24.09.2026 г./ След изтичането на срока за отговор преписката по частната жалба е изпратена на Върховният касационен съд на 30.09.2026 г. Твърдението за допусната забава от над осем месеца е неоснователно, т.к. този период от време се отнася за цялото развило се пред Апелативен съд – София производство по в.ч.гр.д.№ 20261000501064, а не за извършването на конкретно процесуално действие по движението на делото. Делото е било образувано на 09.04.2026 г. по подадена от К. Т. Ц. частна жалба срещу определение № 325/17.02.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 20251200501264 по описа на Окръжен съд – Благоевград. По частната жалба Апелативен съд – София се е произнесъл с определение № 1295/21.04.2026 г., подлежащо на касационно обжалване. Срещу това определение К. Т. Ц. е подал касационна частна жалба на 21.05.2026 г. С разпореждане от 27.05.2026 г. жалбата е оставена без движение, а на К. Т. Ц. са дадени указания за отстраняване на нередовности. За разпореждането частният жалбоподател е уведомен на 10.06.2026 г., а на 12.06.2026 г. той е депозирал молба, с която е изпълнил частично дадените му от съда указания. С разпореждане от 18.06.2026 г. съдът повторно е предоставил на К. Т. Ц. възможност да изпълни в пълнота дадените му указания. Това разпореждане му е съобщено на 02.07.2026 г., а на 03.07.2026 г. той е подал молба, с която е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането, но не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на конкретни нередовности на касационната частна жалба – приподписването й от адвокат; приподписването на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, както и представяне на пълномощното, удостоверяващо представителната власт на адвоката за извършването на тези процесуални действия. След изтичането на предвидения в закона едноседмичен срок от съобщаване на последното разпореждане, с разпореждане № 3941/09.07.2026 г. съдът е върнал подадената от К. Т. Ц. касационна частна жалба с вх. рег. № 15259/22.05.2026 г. срещу определение № 325/17.02.2026 г. В срока за обжалване на разпореждане № 3941/09.07.2026 г., на 17.07.2026 г. К. Т. Ц. е подал частна жалба срещу този съдебен акт, входирана в Апелативен съд – София с вх.рег.№ 21124/20.07.2026 г. С разпореждане от 28.07.2026 г. съдът е констатирал нередовност на частната жалба на К. Т. Ц. и са му дадени указания за отстраняването й. С молба от 19.08.2026 г. К. Т. Ц. е представил пред съда доказателство за изпълнение на дадените му указания, а с разпореждане от 24.08.2026 г. съдът е разпоредил връчването на преписи от частната жалба на насрещните страни за отговор в едноседмичен срок. Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни В. Т. Ц. и К. А. Ц., чрез пълномощника им - адв. П. Й., на 08.09.2026 г.; и на насрещната страна И. Т. Ц. на 17.09.2026 г. В срока за отговор на частната жалба отговори са подадени както от В. Т. Ц. и К. А. Ц., действащи чрез пълномощник – адв. П. Й., така й от И. Т. Ц.. Анализът на описаната хронология на извършените от Апелативен съд – София процесуални действия обуславя извод, че при администрирането на подадената касационна частна жалба с вх. рег. № 15259/22.05.2026 г. срещу определение № 325/17.02.2026 г., както и на частната жалба срещу разпореждане № 3941/09.07.2026 г., съдът не е допуснал необоснована забава. Следователно не е необходимо да се определя срок за изпълнение на процесуални действия във връзка с администриране на частната жалба срещу разпореждането и изпращане на делото във ВКС за произнасяне. Не се налага изпълнение на процедурата по чл.256 от ГПК, т.к. делото вече се намира във ВКС, който е компетентният съд за разглеждането на подадената от К. Т. Ц. частна жалба срещу разпореждане № 3941/09.07.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 20261000501064 по описа на Апелативен съд – София. Мотивиран от горното, съдът