Определение № 323 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1523/2024 г.

Подадена е молба от И. В. К. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3238 от 03.12.2024 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 9 000 лв. Ответникът по молбата – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – заявява становище за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответника по касационната жалба И. В. К. за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства – уговарянето и заплащането в брой на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответника по жалбата в размер на сумата 9 000 лв. се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и с оглед поставените от касатора въпроси, представляващи по съществото си оплакване за неправилност на въззивното решение. От значение е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ. Видно от договора за правна помощ, адвокатското възнаграждение е уговорено за процесуално представителство за цялото касационно производство – включително и за разглеждане на касационната жалба по същество, до каквото в случая не се е стигнало поради недопускане на касационното обжалване. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото, се явява сумата 2000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК