Определение № 45 от 16.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2016 г.
ВКСII гражданско отделение16.03.2018 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 74 от 18.12.2017, постановено по гр. дело № 4423/2016 год. на ВКС- II г.о, в частта за разноските, като ОСЪЖДА А. Й. З. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С., гражданин на Р. И., [населено място] с ЛНЧ [ЕГН] и свидетелство за постоянно пребиваване на ЕС[ЕИК] сумата от 1500 лв. ( хиляда и петстотин лв.), представляваща направени в производството по делото разноски за защита в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 13617 от 20.12.2017г. на К. С., чрез процесуалния му представител адв. Е. Г., с искане за допълване на Решение № 74 от 18.12.2017г. по гр. д. 4423/2016г. на ВКС- II г.о., в частта за разноските. С молбата се иска присъждане на направените като ответник в производството по касация съдебни разноски за процесуално представителство по делото в размер на 1500 лв., искането за присъждане на разноски е направено с отговора на касационната жалба, представен е списък на разноските в касационното производство, както и договор за защита и съдействие от ответника, в който е посочено, че възнаграждението е платено в брой. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна А. Й. З., чрез адв. В. П.. В срока по чл.248, ал. 2 не е постъпил отговор. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата е допустима, подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна. С Решение № 74 от 18.12.2017 г. по настоящото дело е оставено в сила въззивно Решение № 457 от 30.03.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 3262/2015г. на Окръжен съд- Пловдив по допускане на съдебна делба между страните по делото- бивши съпрузи. С посоченото решения няма произнасяне по разноските на ответника по касация. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената част от иска. При безспорните данни за изхода на спора, обстоятелството, че разноските за защита са направени и техния размер е доказан, в която насока са представени и надлежни доказателства, искането следва да се уважи в пълен размер. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на второ отделение на гражданска колегия
Цитирани разпоредби
4- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 248, ал. 2