Определение № 1350 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 758/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1856/24.01.2024 г. на Р. Ю. К., чрез назначения му особен представител по чл.47 ал.6 ГПК адвокат М. К. от АК- Перник срещу въззивно определение № 14/04.01.2024 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 3407/2023 г. на Софийския апелативен съд. С обжалвания съдебен акт, е потвърдено определение, обективирано в решение от 26.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 546/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което e оставена без разглеждане въззивната жалба с вх. № 13229/13.06.2023 г., подадена от Р. Ю. К. срещу решение от 15.06.2023 г., постановено по гр.д. № 5552/2022 г. на Районен съд - Перник и е прекратено производството по в.гр.д. № 546/2023 г. на Окръжен съд Перник в тази част. Иска се отмяна на обжалваното определение, като неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на определението. С молба вх.№ 1855824.01.2024 г. адвокат К. е направила искане да й бъде определен адвокатски хонорар за настоящото производство. От ответника по частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: В случая касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на Окръжен съд - Перник като въззивна инстанция- определението му обективирано в решение от 26.10.2023 г. за частично прекратяване на въззивното производство по в.гр.д. № 546/2023 г., поради недопустимост на въззивната жалба на Р. Ю. К.. Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Както е разяснено и в мотивите на тълкувателното решение, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. По направеното от адвокат К. искане да й бъде присъдено възнаграждение за особено представителство на ответника по делото. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца. На адвокат М. К., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника – жалбоподател, се следва определяне на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за касационното производство в размер на сумата 100 лв. Предвид това, ответника по жалба и ищец в процеса „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място] следва да бъде задължен да внесе по сметката на ВКС възнаграждение за особения представител на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай и на основание чл. 77 ГПК ще бъде осъден да заплати същата сума. Частната касационна жалба на ответника Р. Ю. К. е подадена чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М. К. от АК - Перник, поради което и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК по частната жалба не е внесена дължимата държавна такса в размер 15 лв. При това положение и с оглед изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК Р. К. дължи и следва да бъде осъден да заплати тази такса по сметка на ВКС. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение