Решение № 616 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2025 г.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Т., Е. Р. А., М. М. Б., З. М. К., С. А. Г., А. М. Х., Ф. Р. И., С. Р. Б., А. М. К., С. М. М., Т. С. Б., Ф. С. Б. и А. С. Р., чрез процесуалния си представител адв.Ж. Ч., срещу решение №315/12.12.2024г. по гр.д.№360/2024г. на Смолянския окръжен съд. Състав на Смолянския окръжен съд е обезсилил изцяло съдебно решение № 58/07.06.2024г, постановено по гр. д. № 280/2021 г. по описа на РС-Девин, с което е прието за установено по отношение на Ю. С. Т., И. А. Т., А. М. Б., В. М. Б. и М. А. Х., че имот с пл. №***, с площ от 551 кв.м., образуващ УПИ ***, в кв.***по плана на [населено място], утвърден със Заповед № А220/04.07.1990г., при граници и съседи на имот с пл.№ ***: северозапад- имот с пл.№ ***, образуващ УПИ ***, североизток-имот с пл. № ***, образуващ УПИ ***, югозапад-река, идентичен с имот с пл.***, в кв.***по стария ЗРП по плана на [населено място] от 1960г. е придобит по наследство и давностно владение от наследодателя Ислям Л. Т. / К. Л. Т./ - б. ж. на [населено място], починал на 01.01.1971г., като са осъдени Ю. С. Т. и И. А. Т. да предадат на всички наследници на общия наследодател И. Л. Т. /К. Л. Т./ владението на гореописания имот, като е постановил връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК, Ю. С. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Б. И., изразява становище за правилност на обжалваното въззивно решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като за въззивния съд е налице задължение да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното пред него въззивно решение.Моли касационната инстанция да зачете проведеното предходно производство, в което са участвали част от страните по настоящото дело, и в което е разрешен идентичен правен спор. С постановеното определение №1779/03.04.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса: „следва ли въззивният съд да разреши правния спор, с който е бил надлежно сезиран, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните“. Въззивният съд е приел, че е сезиран с искова молба от името на тринадесет ищци, в качеството им на наследници на починалия И. Т., като е поискано съдът да приеме за установено спрямо петимата ответници, че процесният имот е придобит по наследство и давностно владение и са собственици наследниците на общия наследодател И. Т..Поискано е осъждане на първия и втория ответник да предадат на всички наследници на И. Т. държането на гореописания имот.С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил, че спорният имот е придобит по наследство и давностно владение от наследодателя И. Т., починал през 1971г, като Ю. Т. и И. Т. са осъдени да предадат владението на наследниците на починалия Ислям Т.. Въз основа на горното въззивният съд е приел, че първонстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и в нарушение на установеното в ГПК диспозитивно начало.В диспозитива на решението е прието за установено, че правото на собственост е придобито от починалия наследодател И. Т. / не от ищците/, който не е страна по делото, като първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.2 от ГПК, като не се съобразил с предмета на делото, очертан в исковата молба.С решението е постановено двама от ответниците да предадат владението на наследниците на починалия И. Т., като не е съобразено, че ответниците А. Б., В. Б. и М. Х. също са наследници на това лице.Допуснатата нередовност обуславя обезсилване на постановеното решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.При новото разглеждане първоинстанционния съд следва да прецени дали исковата молба е редовна, като не става ясно какъв точно е петимума на иска и какъв е правния интерес от предявяване на иска по отношение на част от ответниците, които също като ищците са наследници на починалото лице.Първоинстанционният съд следва да прецени дали предявеният иск от ищците Д. Т., И. Т., А. Т. и С.Г. срещу ответника Ю. Т. е допустим за разглеждане, тъй като между тези страните е постановено влязло в сила съдебно решение по гр.дело 169/2018г по описа на РС-Девин. С оглед на това е прието, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: В мотивите към т.8 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че проверката за допустимост на първоинстанционното решение е част от предмета на въззивното производство и предхожда решаването на материалноправния спор.Когато първоинстанционното решение е недопустимо, въззивната инстанция в зависимост от вида на порока: обезсилва решението и прекратява производството; изпраща делото на компетентния първоинстанционен съд; връща делото на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Според т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото.Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.В останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК .Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, тъй като не е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да остави исковата молба без движение когато констатира, че същата е нередовна, както и да се произнесе по наведените доводи за частична недопустимост на част от заявените претенции, тъй като е било проведено предходно исково производство, в което между част от участниците в настоящото исково производство е разрешен идентичен правен спор. В исковата молба са били наведени твърдения, че всички ищци и последните четирима ответници/без първия ответник Ю. Т./ са наследници на И. Л. Т./К. А. Т./, който е бил собственик на УПИ№***, кв.***по плана на [населено място].Част от наследниците на общия наследодател - Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. са се снабдили с констативен нотариален акт №94, н.д.№84/2017г. на нотариус Цв.П., с който са били признати за собственици на процесния имот.Този акт е нищожен, тъй като имота не е собственост на техния наследодател И. Т., а на общия наследодател И. Т..С договор за продажба по н.а.№85/11.08.2017г. тези лица са продали имота на ответника И. Т..Първият ответник Ю. Т., който не е от кръга на наследниците на И. Т., е лице, което претендира право на собственост върху процесния имот на основание протокол от 15.05.1975г. на ИК на СОНС, евентуално по давност.Този документ не е произвел прехвърлително действие, лицето не е владяло спорния имот, поради което няма противопоставими на ищците права.Последните са узнали за проведено предходно производство, в което не са участвали, предмет на което са били искове за собственост, предявени от Ю. С. Т. срещу И. А. Т., Д. И. Т.; А. И. Т. и С. А. Г., които са били уважени за претендираната от ищеца 1/2 ид.ч. от спорния имот.Ищците не са участвали и не са обвързани от правните последици на постановеното по това дело решение, което обосновава правния интерес от предявяване на иск за защита на правото им на собственост върху този имот. От така наведените фактически твърдения се установява, че е обоснована пасивната процесуална легитимация на ответниците Ю. С. Т. и И. А. Т. – първият, като лице, което претендира права върху имота въз основа на протокол от 15.05.1975г. на ИК на СОНС, евентуално давност, а вторият, като лице, което е придобило правото на собственост върху имота въз основа на договор за покупко-продажба от 2017г.Не е обоснована легитимацията на останалите ответници, които също са наследници на общия наследодател И.Т., но с извънпроцесуалното си поведение не са оспорвали правата на ищците. В исковата молба е очертан спор между ищците и лицата Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г., които през 2017г. са се снабдили с к.н.а., който ги признава за собственици по давност на процесния имот.Оспорени са правата на тези лица, като са наведени твърдения, че този имот е бил собственост на общия наследодател.При така очертания извънпроцесуален спор и отправено от съда искане за отмяна на издадения в полза на Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г. констативен нотариален акт следва, че същите трябва да участват в производството по делото като ответници по предявения иск за собственост.Установява се, че тези лица участват в производството като ищци. На стр.9 от исковата молба ищците са посочили, че за тях е налице правен интерес да се докаже по съдебен ред, че спорният имот е бил придобит по давност и наследство от общия наследодател И. Т.. От изложеното по горе се установява, че исковата молба е била нередовна, тъй като: не е обоснована пасивната процесуална легитимация на ответниците А. Б., В. Б. и М. Х.; не е обоснована активната процесуална легитимация на Д. И. Т., А. И. Т. и С. А. Г., които са част от наследниците на И. Т., но тяхна полза е издаден к.н.а., който ги признава за собственици по наследство и давност на спорния имот; ищците не претендират самостоятелни права върху имота по давност и наследство, а молят съда да установи, че този имот е бил собственост на общия наследодател/съдебно установяване към минал момент /; не е посочена частта от спорния имот, която всеки един от ищците твърди, че притежава по наследство и давност.Едва след отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, въззивният съд трябва да се произнесе по направения от ответника Ю.Т. отвод за пресъдено нещо. Нередовностите на исковата молба не са били констатирани от първоинстанционния съд и не са били дадени указания към ищците за тяхното отстраняване.Такива действия не са били предприети и от въззивната инстанция, която също е инстанция по същество. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но по съществото си е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави исковата молба без движение и даде указания на ищците за отстраняване на нейните нередовности, респ. са произнесе по направения отвод за пресъдено нещо. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение