Определение № 3316 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частната жалба на Д. Д., гражданин на Украйна срещу Определение 2953 / 29.01. 2025 г. по административно дело № 12837 / 2024 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му, срещу отрицателното становище на Съвета по гражданство към Дирекция „Българско гражданство“ по подадената от него молба за придобиване на българско гражданство на основание български произход. Ответникът- министър на правосъдието в подадения писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Моли за нейното отхвърляне и да се остави в сила обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Д. гр. Пловдив срещу отрицателно становище на Съвета по гражданство към Дирекция „Българско гражданство“ по подадената от него молба за придобиване на българско гражданство на основание български произход. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата. Посочил, че Съветът по гражданство има консултативни функции и изразеното мнение не предизвиква самостоятелни правни последици в правната сфера на лицата– кандидати за придобиване на българско гражданство и не се определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Не представлявал такъв акт и уведомлението, което жалбоподателят е получил след справка на интернет- страницата на министерството. В заключение съдът приел, че инициираното от Д. Д. оспорване е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК, като е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е преценил процедурата и дейността на органите, натоварени по закон с компетентност във връзка с придобиването на българско гражданство. Производството във връзка с българското гражданство е уредено в глава пета от ЗБГ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от същия закон придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБГ, при Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който съгласно, ал. 3 на същата норма, дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност". Съгласно чл. 34 ЗБГ, министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. В чл. 36 ЗБГ е предвидено, че придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му. Съобразно чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство, на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс подлежат единствено непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 от Закона за българското гражданство и прекратяването на производството пред министъра, като съдебният контрол е ограничен само и единствено до движението на делото. Съобразно законовата уредба съветът по гражданството има правомощие да дава мнение по искането за придобиване на българско гражданство и то не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК. Не представлява и акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като производството във връзка с българското гражданство по чл. 29 и сл. от Закона за българското гражданство не е производство, в което се издават административни актове. Съветът по гражданството не е административен орган по § 1, т.1 АПК, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ консултативен орган със съвещателни функции- разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията относно българското гражданство. Изразеното от Съвета по гражданството мнение не предизвиква самостоятелни правни последици в правната сфера на лицата– кандидати за придобиване на българско гражданство. Същото не подлежи на контрол за законосъобразност, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК и е оставил без разглеждане жалбата. Поради това определението на административния съд за прекратяване на производството по делото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение