Определение № 477 от 06.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1787/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба с вх. № 10668 от 15.06.2017 г. на [фирма], [населено място], против разпореждане от 31.05.2017 г. на Апелативен съд - София, постановено по гр.д. № 1843/2017 г., с което е върната, като недопустима, подадената от същия жалбоподател частна жалба против определение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 1843/2017 г. на Апелативен съд – София. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното разпореждане, състав на Апелативен съд - София е върнал като недопустима частната жалба на [фирма], [населено място], против определение от 25.04.2017 г. по гр.д. № 1843/2017 г. на същият съд. За да постанови този резултат, САС се е позовал на разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК и на ТРОСГК № 3/2015 г.,от които е извел недопустимост на подадената частна жалба против определението си за потвърждаване на определение на СГС, с което са върнати частни жалба против действията на ЧСИ. Разпореждането е правилно. Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол - арг. чл. 437, ал. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 463, ал. 2 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на законова разпоредба, от която може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството, с оглед неговото прекратяване. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд.В тази връзка разрешенията дадени с ТРОСГТК № 3/2005 г. на ВКС на РБ, което следва да намери приложение, поради сходството на правната уредба на този институт в действуващия от 1.03.2008 г. ГПК, правилно е било съобразено от администриращият съд - САС. Или процесуалноправния спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Апелативен съд - София и неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба правилно е била върната като недопустима. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение