Определение № 3303 от 24.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2053/2025 г.

Производството е по чл. 47 и сл. ЗАрб. Образувано е по искова молба на Л. А. Б. (Б.) за прогласяване нищожност, евентуално за отмяна на арбитражно решение от 12.08.2022 г. по арб. дело № 2/2019 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“. Ищецът моли да бъде освободен от предварително заплащане на дължимата държавна такса, както и да бъде спряно изпълнението на атакуваното арбитражно решение. С оглед направените искания съдът е преценил, че на първо място трябва да направи проверка дали исковата молба е подадена в законоустановения срок, във връзка с което е изискал за прилагане в оригинал арбитражното дело. След неговото постъпване, настоящият съдебен състав констатира следното: Препис от атакуваното арбитражно решение е надлежно връчен на пълномощника на ищеца – адв. К., след постановяването му през м. август 2022 г. Пълномощното в полза на последния се намира на л. 42 от арбитражното дело. Същото е бланково и дава на упълномощеното лице всички предвидени в ГПК правомощия до приключване на делото, вкл. в производства по отмяна и възобновяване. Пълномощното не е оттеглено и няма отказ от пълномощия. Неоснователни са доводите на ищеца в исковата молба за спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб, тъй като решението не му е било връчено лично, нито чрез надлежно упълномощен адвокат „с изрично пълномощие да получава арбитражни решения“, доколкото за получаване на съдебни книжа, каквото е и решението на съда, законът (вж. чл. 34 ГПК) не изисква изрично упълномощаване. Предвид изложеното съдът намира, че исковата молба е подадена извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб (около три години по-късно) и като такава е недопустима. На посоченото основание образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение