Решение № 1115 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД със седалище в гр.Бургас, чрез адв. Кокаларова, срещу Решение №3885 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело №399/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-25-243/18.02.2025г. на Директор РЗОК – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът – Директор РЗОК – Бургас, чрез гл. юриск. Сотирова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила и точно е приложил материалния закон, касателно лечение по клинична пътека №50.1 по отношение на ЗОЛ Х. и ЗОЛ Д.. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно, че между УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури №020903/ 24.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение №17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г. Със Заповед № РД-25-1897/27.11.2024 г. на Директор на РЗОК – Бургас, на основание чл.20 ал.1,т.2 и чл.72, ал. 2 от ЗЗО, е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол №39 от 10.01.2025г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили общо два случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената тук Заповед за налагане на санкции. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона. По направените с жалбата конкретни оплаквания. По пункт 4.1 и 4.7 по Протокола от 10.01.2025г. са вменени нарушения, касаещи неизпълнение въведеното договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024 г. за изменение и допълнение на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. (ДВ, бр. 77 от 2023 г.), изискване, касаещо Приложение №17 „Клинични пътеки“, като по отношение КП №50.1 са въведени уточнения, свързани с максималния болничен престой, който е до 10 дни, като в случаите на необходимост от продължаване на престоя на пациента над 4 дни, лечебното заведение е задължено да уведоми веднага съответната РЗОК. Касае се за два идентични случая по отчетена КП №50.1, като ЗОЛ Х.(ИЗ №19208) е било хоспитализирано на дата 27.11.2024г., а уведомителното писмо до РЗОК – Бургас, че престоят вече е надвишен, е изведено от лечебното заведение на 02.12.2024г., а за ЗОЛ Д.(ИЗ №20200), хоспитализиран на дата 13.12.2024г. уведомителното писмо е изпратено на дата 23.12.2024г. При това положение очевидно е, че е налице закъснение в изпълнението на това задължение от страна на болнично заведение, тъй като при двата случая се е изисквало незабавно уведомяване, след като пациентите е нямало да бъдат изписани при завършване на минималния болничен престой от четири дни. Изискването за уведомяване „веднага“, означава незабавно. В този смисъл представеното с касационната жалба писмо на ответника по касация от дата 31.01.2025г., касаещ разясняване как следва да се изпълнява това задължение от лечебните заведения, не внася различен смисъл при прилагането му, а именно уведомяване най-късно в деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията. При ЗОЛ Х. уведомяването е следвало да се осъществи най-късно на 01 декември 2024г., а при ЗОЛ Д. на 17 декември 2024г. Тези императивни срокове не са били обективно спазени от лечебното заведение, като по този начин РЗОК е била и лишена от възможността да осъществява текущ, непосредствен контрол върху изпълнението на ДЛА по съответната клинична пътека(при ЗОЛ Х. уведомлението е изпратено в деня на дехоспитализацията на лицето, а при ЗОЛ Д. след като лицето е било изписано три дни преди това). Няма основание да се приеме, че при този начин на уведомяване от значение е дали следващият ден(след надхвърляне на четвъртия ден) е работен или не. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, които ЕООД-то следва да заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение