Определение № 198 от 18.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2016 г.

Производството по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5090 от 12.05.2016г. на [фирма] ( [фирма]), представлявано от изпълнителния директор И. Х. С. чрез юрисконсулт С. А., с която е поискано спиране изпълнението на решение №162 от 26.04.2016г. по в.гр.д №173/2016г. на Русенски окръжен съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД [фирма] е осъдена да заплати разделно на ищците М. М. М. и Е. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо общо на 30 000 лева, като е потвърдено първоинстанционното решение на Русенски районен съд по гр.д. №5428/2015г. в частта му, с която [фирма] е осъдена да заплати на всеки от ищците сума в размер на 2 500 лева. На основание чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК молителят е внесъл по сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 35000 лева, за което по делото е представено платежно нареждане от 12.05.2016г. и уверение, изходящо от Върховния касационен съд, че сумата е постъпила по сметка на съда на същата дата. Съобразно изискванията на чл. 282, ал. 2, ал. 1 ГПК размерът на внесеното обезпечение съвпада с присъдената по делото сума в полза на ищците М. М. М. и Е. Н. М., с оглед на което постъпилата молба следва да бъде уважена. Видно от данните по преписката, молителят е подал касационна жалба срещу въззивното решение, чието спиране се иска, постъпила в деловодството на Русенски окръжен съд с вх. №5089 на 12.05.2016г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение