Определение № 5925 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 36312/20.11.2025 г. по регистъра на Районен съд – Русе, подадена от К. Т. Г. чрез адв. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 1807/19.12.2023 г. по гр. д. № 2361/2023 г. на Районен съд – Русе (РС – Русе). С последното, по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, е признато съществуване на вземане на „Топлофикация Русе“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против молителката, съставляващо цената на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № 13030110320 за периода от 23.11.2021 г. до 27.09.2022 г., по 15 броя фактури, в размер на 181. 87 лв., лихва за забава върху задълженията по фактурите, считано от падежа на всяко от тях до 05.01.2023 г., в размер на 11. 19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2023 г. до изплащането, за които суми е издадена заповед № 29/06.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 123/2023 г. по описа на РС – Русе. Молителката твърди, че живее и работи във Федерална република Германия от 2009 г. С факта, че тя пребивава постоянно в тази държава страна е запознат и управителя на етажната собственост на сградата, където се намира топлофицирания имот. Сочи, че същият е подал данни за това пред призовкаря в опитите му да извърши връчване на страната (ответника по иска по чл. 422 ГПК) на съобщения и книжа по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Данни за горното обстоятелство се съдържали и по заповедното производство (развило се като ч. гр. д. № 123/2023 г. на РС – Русе) и се твърдели с отговора на исковата молба от назначения на ответницата особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Поддържа, че въпреки събраната информация за местоживеенето й в чужбина, съдът не е предприел процесуални действия да й осигури възможност за надлежно участие в производството по делото – чрез приложение на Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държавите членки на ЕС. Вместо това, в отклонение от изискванията на закона, на страната е назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Счита, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Твърди, че на 28.08.2025 г. узнала за това решение, до който момент не е била уведомена за водено срещу нея дело за установяване съществуване на вземане на топлофикационното дружество. Ответната страна „Топлофикация Русе“ ЕАД чрез юрк. С. с отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК счита молбата за отмяна недопустима като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а по същество я намира за неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Тя е подадена на 20.11.2025 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай молителката излага твърдения, че узнала за решението на 28.08.2025 г., когато инициирала (чрез тъжба) проверка от органите на МВР за извършено престъпление от общ характер спрямо нейна собственост, последвана от справка при ЧСИ Х. с рег. № 823 на КЧСИ, установяваща наличието на задължение към топлофикационното дружество, послужило като основание за предприемане спрямо нея на действия по принудителното му събиране. В подадения отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК насрещната страна оспорва датата на узнаване като сочи, че тъжбата била депозирана с единствена цел да се създаде достоверност на датата, на която молителката твърди да е узнала за решението и така да се осигури спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Доказателства обаче за узнаване от молителката на по - ранна дата от твърдяната от нея, не се представят. Предвид липсата на други данни следва да се приеме, че молителката е узнала на сочената от нея дата 28.08.2025 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 20.11.2025 г., т. е. преди изтичането на тримесечния преклузивен срок. Молбата формално отговаря на изискванията на чл. 306 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, доколкото съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Затова следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.