Определение № 10032 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8479/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Олива“АД, [ЕИК], чрез адв. Стоева, против определение № 1220 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 379/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК е отхвърлена молбата му с искане за допълване на определение № 1109 от 02.06.2023 г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателя обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че в дадения му от съда седмодневен срок е представил становище и списък на разноските, но производството по делото е било прекратено преди изтичане на този срок. Иска се определението да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски. Ответните страни – Р. Димитрова – инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ -Добрич и А. Стоянова – главен инспектор в отдел Контрол на храните“ при ОБДХ –Добрич в писмен отговор оспорват частната жалба, като неоснователна. Считат, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „Олива“АД за допълване на прекратителното определение в частта за разноските поради липса на своевременно заявена претенция от него за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че искането е направено и доказателства за извършването им са представени със становище от 05.06.2023 г. след постановяване на прекратителното определение. Определението е неправилно. В случая видно от материалите по делото съдът е бил сезиран с жалба „Олива“АД срещу разпореждане за забрана № 000068/11.04.2023 г. издадено от инспектор от Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, с което се забранява търговия и пускане на пазара на маслодайно слънчогледово семе с произход Украйна. С писмено становище от ответните страни № 3095/ 22.05.2023 г. представено по делото (л.74) е представен констативен протокол от 28.04.2023 г. с който е отменена наложената забрана № 000068/11.04.2023 г. С определение № 1012 от 22.05.2023 г. съдът е постановил да се връчи препис от писменото становище на „Олива“АД, като е указано, че в 7-мо дневен срок от съобщението може да представи по делото отговор по искането за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения акт. Съобщението с указанията е връчено на 31.05.2023 г. С определение № 1109/02.06.2023 г. съдът е отменил насроченото за 05.06.2023 г. съдебно заседание, оставил без разглеждане жалбата на „Олива“АД и е прекратил производството по делото. На 05.06.2023 г. – в указания 7- мо дневен срок дружеството в писмено становище е заявило, че правния интерес от оспорване не е отпаднал и моли съдопроизводствените действия да бъдат продължени. Излага доводи, че ако съдът прецени, че не е налице правен интерес и прекрати производството по делото да бъдат присъдени направените до момента разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв. Представя списък на разноските. С определение № 1220/14.06.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски, като е приел, че същото е направено след постановяване на прекратителното определение. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „Олива“АД за допълване на прекратителното определение в частта за разноските поради липса на своевременно заявена претенция за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че в първоначално предявената жалба не е направено искане за присъждане на разноски. На 12.05.2023 г. по делото е представено пълномощно, но няма представен договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 ГПК. Искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им са представени със становище от 05.06.2023 г. след постановяване на прекратителното определение. При така установеното съдът е приел, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Определението е неправилно. В случая видно от материалите по делото съдът е бил сезиран с жалба „Олива“АД срещу разпореждане за забрана № 000068/11.04.2023 г. издадено от инспектор от Областна дирекция по безопасност на храните – Добрич, с което се забранява търговия и пускане на пазара на маслодайно слънчогледово семе с произход Украйна. С писмено становище от ответните страни вх.№ 3095/ 22.05.2023 г. (л.74 от делото) е поискано делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес за жалбоподателя и е представен констативен протокол от 28.04.2023 г. с който е отменено разпореждане № 000068/11.04.2023 г. С определение № 1012 от 22.05.2023 г. съдът е постановил да се връчи препис от писменото становище с вх.№ 3095/22.05.2023 г. на „Олива“АД, като е указано, че в 7-мо дневен срок от съобщението може да представи по делото отговор по искането за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения акт. Това съобщение е връчено на дружеството на 31.05.2023 г С определение № 1109/02.06.2023 г. съдът е отменил насроченото за 05.06.2023 г. съдебно заседание, оставил без разглеждане жалбата на „Олива“АД и е прекратил производството по делото. На 05.06.2023 г. в указания 7- мо дневен срок дружеството в писмено становище е заявило, че правния интерес от оспорване не е отпаднал и моли съдопроизводствените действия да бъдат продължени. Излага доводи, в случай, че ако съдът прецени, че не е налице правен интерес и прекрати производството по делото да му бъдат присъдени направените до момента разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1050лв. Представя списък на разноските. С определение № 1220/14.06.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски, като е приел, че същото е направено след постановяване на прекратителното определение. Настоящата инстанция счита, че искането за присъждане на разноски е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая съдът правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК, при оттегляне на оспорения акт преди първото съдебно заседание не е необходимо съгласието на жалбоподателя, но видно от съобщението изпратено до дружеството (л.88) е посочено, че може да даде отговор в 7- мо дневен срок от получаване на съобщението. Дори да се приеме, че съобщението има само информативен характер, то прекратителното определение е постановено преди изтичане на дадения 7-мо дневен срок, като по този начин първоинстанционният съд е нарушил процесуалното право на частния жалбоподател да поиска присъждането на разноски. Определението, с което е отменена датата на съдебното заседание и производството по делото е прекратено, е съобщено на „Олива“АД на 05.06.2023 г., като в същия ден по делото е постъпило и писмено становище от дружеството с искането за присъждане на разноски. С оглед изложеното, следва да се приеме, че определението е неправилно, а искането за присъждане на разноски в размер на 1050 лв. от които 50 лв. заплатена държавна такса и 1000лв адвокатско възнаграждение е своевременно направено и доказано и следва да бъде уважено. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и списък на разноските по чл.80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение