Определение № 12154 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11497/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК вр. §40 ПЗР на ЗИД АПК. Образувано е по частна жалба на Фондация „Върховенство на закона“, чрез процесуален представител, против определение №33449 от 14.10.2025г. по адм. дело №7672/2025г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което в производство по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК и §40 ПЗР на ЗИД АПК е оставено без уважение искането на Фондация „Върховенство на закона“, за изменение на Определение №26958/10.08.2015г., постановено по а.д. №7672/2025г. на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и осъждане община Асеновград да заплати на Фондация „Върховенство на закона“ направените разноски в производството. Навежда доводи, че ответникът по жалбата е дал повод за образуване на делото и следва да понесе направените от Фондацията разноски. Ответникът по частната жалба – кмета на община Асеновград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че в процесния случай жалбата е подадена на 10.07.2025г. след като на 05.06.2025г. исканата информация е предоставена. Съдът е счел, че от значение за основателността на искането за присъждане на разноски е момента на постановяване на акта, а не неговото връчване. АССГ е приел, че жалбоподателят е имал възможност преди подаване на жалбата, да извърши проверка и да установи налице ли е произнасяне по искането му. Определението е правилно. В процесния случай с определение №26958/10.08.2025г.. по а.д.№ 7672/2025г., АССГ на осн. чл.159, т.4 АПК, е прекратил производството по делото, образувано по жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, срещу мълчалив отказ на кмета на община Асеновград да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх.№94-М-170/27.05.2025г., поради обективирано в молба от 07.08.2025г. искане от жалбоподателя за оттегляне на жалбата против мълчалив отказ, и за прекратяване производството по делото, предвид изрично произнасяне на АО от 05.06.2025г. по заявлението за достъп. При прекратяване на производството поради липса на правен интерес на осн. чл.159 т.4 АПК разноски на оспорващия не се дължат. В случая жалбоподателя с поведението си е обосновал процесуалното действие на съда за прекратяване на делото (чл.159, т.8 АПК), без да са налице данни за прилагане на чл.143, ал.3, предл. първо АПК, и на чл.78, ал.4 ГПК вр. чл.144 АПК. Изложеното води до извод за законосъобразност на обжалвания в настоящото производство съдебен акт, защото при този изход на делото пред АССГ за конкретния казус не е налице предвидена хипотеза в АПК или ГПК, в която ответникът да дължи разноски на подалия жалбата. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение