Решение № 813 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пазарджик, чрез процесуален представител гл.юрк. В.Спирова, срещу Решение № 980/06.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1217/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение № 1012-12-221#1 от 08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-2088-6/19.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Е. Р. К. от гр.Костандово, общ.Ракитово е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5 195,49 лв. и 1 479,15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Изразява несъгласие със становището на съда, че разпореждане № 122-00-2088-4 от 08.01.2020 г., с което на К. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лв. дневно не е отменено от административния орган. Предвид изрично изразената воля на административния орган в разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., счита че в случая е налице допусната явна фактическа грешка. Излага и допълнителни съображения за законосъобразност на решение № 1012-12-221#1 от 08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик. Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатената Д.Т. за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Е. Р. К., чрез процесуален представител Д.Семерджиева, в писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Пазарджик е решение № 1012-12-221#1 от 08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-2088-6/19.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Е. Р. К. от гр.Костандово, общ.Ракитово е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5 195,49 лв. и 1 479,15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Съдът е установил, че със Заявление вх. № 122-00-2088 от 21.09.2020 г. К. е поискала да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала единствено, че последното ѝ правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 18.09.2020 г. След представяне на допълнително изискани от лицето документи, в т.ч. и относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение и получените структурирани електронни документи U002 № 74634 и U004 № 74637 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 28.06.2019 г. до 17.10.2019 г. и от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г.., причина за прекратяване на заетостта - "неизвестно" и брутен доход за първия период – 7 811 евро и за втория период – 13 401 евро, с Разпореждане №122-00-2088-3 от 16.10.2020 г., на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на заявителката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 9,00 лв. дневно. Със Заявление вх. № Ц1019-12-195#1 от 09.12.2020 г. К. е поискала да се направи повторно запитване до осигурителната институция в Ирландия относно причината за прекратяване на договора й, като към заявлението е приложила преносим документ U1, с потвърдени периоди на осигурена заетост: от 28.06.2019 г. до 17.10.2019 г.; от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г. и съответните възнаграждения - от 2116 евро и 2525 евро. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение в документа е отразено "Договорът е изтекъл". След повторно изискана информация от компетентната институция на Ирландия относно причината за прекратяване на последното трудово правоотношение и получения отговор, че причината за прекратяване на договора е изтичането му, с Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане №122-00-2088-3 от 16.10.2020 г., като размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на Е.К. е определен на 74,29 лв. дневно, считано от 19.09.2020 г., като крайния момент на изплащане на обезщетението не е посочен. За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е документ, с който работодателят „Keelings Softfruits“ UC е потвърдил, че Е.К. е била наета в „Keelings Softfruits“ UC, като работник във фермата за градинарство на срочен договор, че е била наета между 14/04/2020 г. и 18/09/2020 г. и че е подала оставка преди изтичане срока на договора на 30.09.2020 г. Предвид данните в новополучения от работодателя на лицето документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС отново е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на К. за времето от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г. В отговор, на 01.09.2023 г. са получени структурирани електронни документи U002 № 730018 и Н001 № 730020, с които компетентната институция на Ирландия е уведомила следното: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 18.09.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. В Структуриран електронен документ Н001 № 730020, компетентната институция от Ирландия е посочила, че лицето има социално осигурителни вноски в Ирландия след заявения референтен период. Предвид установеното, с Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-2088-3 от 04.12.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Е.К. За неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане №122-00-2088-6 от 19.09.2023 г., потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което К. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 5195,49 лв. и 1479,15 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Прието е, че сумата от 5195,49 лв. е изплатена в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО. На 26.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО на К. е издадено Разпореждане № 122-00-2088-7, с което й е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 9,00 лв. дневно. Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. и Разпореждане №122-00-2088-7 от 26.09.2023 г. са били обжалвани по административен ред и потвърдени с Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик. Решението на горестоящия административен орган е обжалвано по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 2845 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1218/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик оспорването е отхвърлено. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е счел оспореният акт за незаконосъобразен. След анализ на разпоредби на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, чл. 54ж, ал. 3 от КСО и чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съдът е посочил, че Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., с което на основание чл.54ж. ал. 1 от КСО е изменено Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г. и е определен нов размер на отпуснато на К. парично обезщетение за безработица от 74,29 лв., не е било обжалвано и е влязло в сила и след като процесната парична сума е получена въз основа на влязъл в сила и действащ и понастоящем, административен акт - Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., не се дължи нейното връщане, като неоснователно и недобросъвестно придобита. Формирал е изводът, че изричната отмяна на Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020 г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред. Счел е, че в случая не може да се приеме, че е допусната техническа или друга някаква очевидна грешка, с оглед на обстоятелството, че в Разпореждане №122-00-2088-5 от 14.09.2023 г. след изричното волеизявление за отмяна на Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г. е добавено „…. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО ……. от 19.09.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 74,29 лв. дневно…“, при положение че периода на изплащане на обезщетението е посочения в Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020 г. и е съответен на периода посочен в чл. 54б, ал.3 от КСО. Съдът е заключил, че посочването на сумата от „… 74,29 лв. дневно…“ в Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., не е основание да се приеме, че действителната воля на административния орган е била да отмени Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., а не Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020г., както действително е сторил. В допълнение е посочил, че дори да се приеме, че в случая е допусната някаква форма на грешка относно посочването на номера и датата на отмененото разпореждане, не се твърди и не се установява, тази грешка да е била изправяна по предвидения за това процесуален ред, регламентиран в чл. 62, ал. 2 от АПК. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение № 1012-12-221#1 от 08.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-2088-6/19.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица, е материално незаконосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите посочени в чл. 146 от АПК. По делото не бе установено да е отменено Разпореждане № 122-00-2088-4 от 08.01.2021 г., с което на К. е определено да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на 74, 29 лв., считано от 19.09.2020 г., поради което същото и към настоящият момент е стабилен административен акт. Ето защо не може да се приеме, че паричното обезщетение за безработица е "неоснователно изплатено" като материалноправно условие по чл. 54ж, ал. 3 от КСО за възстановяване на сумите и следователно липсва основание да се разпореди на К. да възстанови процесните суми. Несъстоятелно се явява и съждението на касатора, че предвид изрично изразената воля на административния орган в разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., в случая следва да се приеме, че е налице допусната явна фактическа грешка. Следва да се посочи, че процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове, поради което тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. След като административният орган не е приложил реда по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправяне на твърдяната от него очевидна фактическа грешка, не може да се наложи извода, че с разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 г., наред с Разпореждане №121-00-2088-3 от 16.10.2020 г., е отменено и Разпореждане №122-00-2088-4 от 08.01.2021 г. Предвид изложените съображения, като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове и ги е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор основателна се явява претенцията на ответната страна за заплащане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 1 200 лева. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и в този смисъл неоснователно. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,