Определение № 4422 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2026 г.

ВАСПето отделение22.04.2026 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 213 от 05.02.2026г., постановено по адм. дело № 32/2026г. на Административен съд (АС) – Враца. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А. Й. А. лично и със съгласието на М. Н. В.-негова майка и законен представител. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Й. А. лично и със съгласието на М. Н. В.-негова майка и законен представител срещу Определение № 213 от 05.02.2026г., постановено по адм. дело № 32/2026г. на Административен съд (АС) - Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. Й. А. от гр. Враца лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. В. против Правилник за дейността на [заличен текст] гр. Враца за [година] учебна година и е прекратено производството по делото. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът по частната жалба-[заличен текст] гр. Враца, представлявано от директора Т. А. оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на А. Й. А. от гр. Враца лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. В. против Правилник за дейността на [заличен текст] гр. Враца за [година] учебна година, а в условията на алтернативност се иска обявяването на нищожност на разпоредбите на чл. 40, чл. 41, чл. 42, чл. 43, чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51 и чл. 52 от Правилника поради липса на компетентност на Педагогическия съвет да преурежда с Правилника за дейността на училището отношения, които са уредени с нормативен акт от по-висока степен. За да постанови обжалвания правен резултат съдът се позовава на приетото в Решение № 9 от 10.05.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 5/2027г. принципно положение на законодателно предвидената възможност на институциите от системата на училищното и предучилищвното образование да уреждат самостоятелно някои въпроси, свързани с тяхната дейност и с тяхната визия за вътрешноорганизационното развитие като проявление на установения в чл. 28 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) принцип на автономия. В тази връзка съдът приема, че приетите с правилника правила не притежават характера на индивидуален или общ административен акт, тъй като са с организационен характер, и същите не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а подадената жалба е недопустима. Определението е частично неправилно като мотиви и изцяло неправилно като краен резултат. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че процесният Правилник е с вътрешноорганизационен характер, но не споделя изводите на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на Правилника, респективно на конкретно посочените правни разпоредби. С оглед на решение № 21 от 26.10.1995 г. по к.д. № 18/1995 г. на Конституционния съд съдържанието на понятието "засягане" се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията като нарушаване или застрашаване на права или законни интереси. Засягането трябва да е: 1 правно, т. е. на установени в правото субективни права и законни интереси; 2. лично, т. е. обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване; 3. пряко, т. е. засягането (и в двете му форми – нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Правният интерес е функция на засягането, като същият е налице при кумулативното изпълнение на трите условия. Отсъствието на което и да е от тях изключва наличието на правен интерес от търсената съдебна защита. В настоящия случай съдът намира, че по отношение на частния жалбоподател, ученик в [заличен текст] -Враца тези условия са налице. Оспорените разпоредби от Правилника се намират в Раздел ІІІ-Санкции на учениците. Видно от данните по делото спрямо ученика –частен жалбоподател са започнали процедури по уведомления за нарушения на училищния ред и дисциплина, за които е предвидена дисциплинарна отговорност, уредена в правилника. При това положение за частния жалбоподател, като ученик в посоченото по-горе училище е налице правен интерес да оспори Правилника, утвърден със заповед на директора на училището, съответно цитираните разпоредби от акта, тъй като същите засягат негови субективни права и законни интереси. Следователно като краен резултат обжалваното определение е неправилно, предвид мотивите в тази му част за отсъствие на правен интерес. Затова следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената жалба по съществото й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

18