Определение № 9806 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2026 г.
ВАССедмо отделение08.10.2026 г.докладчик Станимир Христов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, представлявано от управителя С. С., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стамболиева от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 8179/20.07.2026 год., постановено по адм. дело № 5552/2026 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 828050351, със седалище и адрес на управление в гр. Силистра, представлявано от управителя С. С., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Стамболиева от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 8179/20.07.2026 год., постановено по адм. дело № 5552/2026 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Претендира се присъждане на направените в пълен размер разноски за адвокатско възнаграждение пред Върховен административен съд, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства, а именно сумата от 31 949,12 евро. В подкрепа на това искане е заявено, че възраженията за прекомерност пред касационната инстанции са неоснователни, тъй като са напълно бланкетни и не съдържат никакви конкретни доводи и/или съображения, които конкретно да обосновават липсата на фактическа и правна сложност на делото. При формиране на тези твърдения, от страна на искателя е направено позоваване на съдебни актове на Върховен административен съд. Според искателя, погрешен е извода на съдебния състав, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Развити са доводи, че доколкото приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т.ч. и законодателство, което е и наднационално, само по себе си обуславя правната сложност на делото. Допълва се с аргумента, че делото е с голям обем и касае значителен материален интерес – 1 828 169,21 лева без ДДС, съответно 934 728,08 евро без ДДС, което обосновава и адвокатския хонорар в размер на 31 949,12 евро, който не е прекомерен, дори и при съобразяване с практиката на СЕС. Посочено е също, че при определяне на размера на разноските за защита от адвокат е съобразена и преследваната легитимна цел – справедливо възмездяване на спечелилата спора страна и разумното натоварване с разноски на загубилата спора страна. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за уважаване на искането и изменение на съдебното решение в частта за разноските, като бъдат присъдено претендираното пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение в пълен размер. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда 2014-2020“, в отговор в срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК изразява становище за неоснователност на искането. Развива доводи за обоснованост на съдебния акт, в частта за разноските, като споделя мотивите на съда относно липсата на фактическа и правна сложност на спора, без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита, като формира извод, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 31 949,12 евро за касационната инстанция е прекомерен и несъответен. Допълва с твърдението, че спорът касае нарушение по ЗОП, за което в правния мир има значителна по обем съдебна практика, която искателя е ползвал в голяма степен. С оглед на това заявява искане за отхвърляне на молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ (РУО на ОПОС) 2014-2020 против Решение № 378/23.03.2026 год., постановено по адм. дело № 245/2025 год. по описа на Административен съд – Силистра. С оспорения съдебен акт е отменено Решение № 123 от 25.06.2025 год. на РУО на ОПОС 2014-2020, с което в тежест на дружеството е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите по Договор № 00513-2020-0010/12.10.2020 год. с изпълнител ДЗЗД „КВ ДОРОСТОЛ 2020“ на стойност 7 531 408,17 лева без ДДС. Със съдебния акт, в тежест на административния орган са присъдени и разноски в размер на 33 329,60 евро. В хода на касационното оспорване, процесуалният представител на ответника е заявил искане за присъждане на разноски по представен списък в размер на 31 949,12 евро за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 год. На 25.06.2026 год., пред касационната инстанция е депозирана молба от касационния жалбоподател, в която освен доводи в подкрепа на касационното оспорване е заявено и възражение за прекомерност, което е мотивирано с конкретни доводи и аргументи, в т.ч. и с релевантната практика на Съда на Европейския съюз. С Решение № 8179/20.07.2026 год., постановено по административно дело № 5552/2026 год., Върховният административен съд, състав на седмо отделение е оставил в сила Решение № 378/23.03.2026 год., постановено по административно дело № 245/2025 год. по описа на Административен съд – Силистра. Със съдебния акт, в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Силистра са присъдени разноски в размер на 21 300,00 евро за касационната инстанция. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВАС е приел същото за основателно, поради което е формирал извод, че справедливия размер за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция възлиза именно на сумата от 21 300,00 евро. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съдът в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а от АПК. При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразено е и обстоятелството за липса на правна сложност на делото, доколкото относимата правна уредба на правоотношението в случая се свежда основно до разпоредби от националното законодателство, по приложението на които е формирана значима по обем съдебна практика на Върховния административен съд. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали, а с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 - и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая административния орган, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение по горните критерии. Поради това и размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Силистра изменение. В горния смисъл са: Определение № 7323/13.06.2024 год. по адм. дело № 11761/2023 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7329/13.06.2024 год. по адм. дело № 381/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7677/20.06.2024 год. по адм. дело № 1884/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 7682/20.06.2024 год. по адм. дело № 334/2024 год. на ВАС, VІІ отд., Определение № 9054/22.07.2024 год. по адм. дело № 9713/2023 год. на ВАС, VІІ отд. и др. По изложените съображения, искането на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Силистра се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,