Определение № 51 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2427/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила комерс“ ООД, с вх.№7572 от 06.10.2020 г., уточнена с молба с вх.№8773 от 12.11.2020 г., срещу разпореждане №98 от 27.08.2020 г. на Заместник председателя на ВКС и Ръководител на ТК на ВКС. С обжалваното разпореждане е отказано образуването на търговско дело по пр.вх.№6191/2020 г., образувана по молби на „Рила Комерс“ ООД с вх.№83201/14.08.2020 г. и с вх.№83408/14.08.2020 г. по описа на СГС и с вх.№5686/17.07.2020 г., депозирана по т.д.№1514/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В частната жалба се излагат съображения, че разпореждането е неправилно, тъй като определение №156 от 20.03.2020 г. по т.д.№1514/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е правоограничаващо и преграждащо развитието на касационното производство, като спира изясняването и решаването на спора по същество, респективно подлежи и на отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С разпореждането от 27.08.2020 г. е отказано образуването на търговско дело по вх.пр.№6191/2020 г. по описа на ВКС, ТК, като по същество са върнати молбите на „Рила Комерс“ ООД с вх.№83201/14.08.2020 г. и с вх.№83408/14.08.2020 г. по описа на СГС и с вх.№5686/17.07.2020 г., депозирана по т.д.№1514/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, по които молби е образувана преписката и с които се е искало отмяна по реда на чл.303 от ГПК на определение №156 от 20.03.2020 г. по т.д.№1514/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено в производство по чл.288 от ГПК Обжалваното разпореждане е правилно. С определението по чл.288 от ГПК касационният съд, изпълнявайки специфична правораздавателна дейност, разрешава въпроса, налице ли са основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като в това производство Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби, без да се произнася относно съществуването на признатото или отречено с решението спорно материално право. Постановеното определение съдържа разрешение само на процесуалноправни въпроси, свързани с наличието или отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване, но не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото, не се ползва със сила на пресъдено нещо, не прегражда развитието на производството, а и законът не предвижда обжалваемост на този съдебен акт, с постановяването на който, в хипотеза на недопускане на касационно обжалване, процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан. С оглед изложеното определението на ВКС по чл.288 от ГПК не подлежи на отмяна чрез извънинстанционните способи на чл.303 и сл. от ГПК, а и не е от категорията на подлежащите на обжалване с частна и с частна касационна жалба актове, посочени в чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК /ако се приеме, че с молбите, по които е образувана процесната преписка, това определение се е обжалвало/, поради което наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение