Определение № 180 от 12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1335/2019 г.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Емко“ООД срещу решение № 2454/23.10.2018г. по т.д.№ 1994/2018г. на САС, с което е потвърдено решение № 2393/15.12.2017г. по т.д. 1157/2016г. на СГС, VI-17 състав. С молба вх. № 7424/22.08.2019г., подадена от „Емко“ООД, чрез управителя М. Р. – Б., е направено оттегляне на касационна жалба от търговското дружество. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл.232 ГПК е подадена от надлежен представител на страната, в нея е обективирано изявление за оттегляне на касационната жалба, поради което следва да се уважи, като се прекрати настоящето производство. По отношение на искането за присъждане на разноски в писмения отговор на ответника по касацията – „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД: Съгласно императивната норма на чл.3, ал.1 вр. чл.24 ЗА, адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон, което може да е под формата на: договор за съдружие по чл.52 ЗА вр. чл.357-364 ЗЗД, адвокатско дружество по чл.57 ЗА, договор за сътрудничество по чл.76 ЗА и клон на група по чл.77а ЗА. По аргумент за противното, търговски дружества не могат да развиват адвокатска дейност. Видно от представените писмени доказателства ответникът по касацията е извършил разноски в полза на търговско дружество – „Лоялконсулт Партнърс“ЕООД, с което няма сключен договор за правна помощ и което търговско дружество не може да извършва процесуално представителство пред съд. Надлежно упълномощен процесуален представител по чл.32 ГПК на страната е адв. М.С., в полза на който не е бил заплатен адвокатски хонорар съобразно представените доказателства, респ. заплатеният такъв на търговското дружество не може да бъде признат като разноски по делото по чл.78, ал.4 ГПК. Водим от горното, ВКС