Решение № 456 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2025 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. А., чрез адвокат И. Русчева от АК – Силистра против решение № 572 от 28.04.2025г., постановено по адм.д. № 370/2024г. по описа на Административен съд- Силистра в отхвърлителната му част. Касационният жалбоподател С. М. А., чрез процесуален представител твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение, като счита, че е то е занижено и следва да бъде присъден пълният претендиран от ищеца, като основателен и доказан. Претендира сторените разноски. Ответникът- Областна дирекция на МВР - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. В. Атанасова, изразява становище за неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентруално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ако то не е сведено до минимума за този вид дела. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на С. М. А.. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Върховният административен съд преценява, че касационната жалба на С. М. А. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Силистра е сезиран с искова молба от С. М. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е предявил срещу ОД на МВР Силистра искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 2200 лв., също и неимуществени вреди в размер на 2600 лв., за периода от 26.03.2023 г. до 02.04.2024 г., причинени му вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ – Тутракан при ОД на МВР – Силистра сектор „Пътна полиция“, отменена по административен ред, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, до окончателното й плащане. Административният съд е установил, че С. М. А. е спрян за проверка от контролните органи на 26.03.2023 г., докато управлявал лек автомобил. Тестван е за наличие на наркотични вещества, който отчел положителен резултат. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ – Тутракан при ОД на МВР – Силистра сектор „Пътна полиция“, на С. М. А., на основание чл.171, т.1, б.“б“ от същия закон е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Ищецът дал допълнителни кръвни проби, резултатите от които опровергали полевия тест и не отчели наличие на наркотични вещества в организма на С. М. А.. Административният съд е установил, за безспорно от приетите по делото доказателства, че свидетелството за управление на МПС на ищеца е било отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по силата на ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., която е издадена след извършена полицейска проверка от служители на ОДМВР- РУ-Тутракан на 26.03.2023 г. около 21.05 ч. в гр. Тутракан, при която ищецът, в качеството му на водач на лек автомобил марка „Волво“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, е бил тестван с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJF-0010, дисплеят на което е отчел употреба на амфетамини. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с номер 127084. В рамките на определеното в талона за изследване време ищецът се е явил в указаното медицинско заведение, където е дал биологични проби. Заповедта за прилагане на ПАМ не е оспорена и е влязла в сила. След изследване на дадената от ищеца кръвна проба е установено, че в нея не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити. Въз основа на заключението на експертизата с Постановление от 11.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор по ДП № 362ЗМ-108/2023 г. по описа на РП-Силистра, ТО-Тутракан, е прекратено наказателното производство, образувано след извършения на ищеца положителен полеви тест за наркотици. След прекратяването на наказателното производство е възобновено производството по издаването на ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г. На основание чл. 99, т. 2 от АПК, при позоваване на резултата от извършената експертиза на кръвната проба и постановлението за прекратяване на наказателното производство, заповедта за прилагане на ПАМ чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на ищеца е отменена със Заповед № 362з-113/02.04.2024 г. на полицейски инспектор в РУ-Тутракан при ОДМВР-Силистра. За установяване на фактическата обстановка са събрани писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка, Административният съд е приел за неоснователен и недоказан искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2200 лв. и за основателен, но частично доказан искът за неимуществени вреди, като по справедливост присъдил сумата от 1500 лева, а до пълния претендиран размер е отхрълил исковата претенция. Съдът присъдил и законната лихва върху сумите и разноски съобразно изхода от спора. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касационният жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Силистра. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. В настоящия случай по административен ред е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ – Тутракан при ОД на МВР – Силистра сектор „Пътна полиция“, в следствие на която касаторът временно е бил лишен от възможност да управлява МПС, поради което е понесъл неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, интензитета и степента на психическия стрес и емоционално неразположение, както и периода през който са търпени вредите, приемайки сумата от 1500 лева като справедлив размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като съобрази конкретната фактическа обстановка и присъжданите по подобни казуси обезщетения (по които дори сумите са в по-малки размери – Решение №576 от 22.01.2025 г. по адм.дело № 6872 от 2024 г. по описа на ВАС, Решение № 287 от 13.01.2025 г. по адм.дело № 6247 от 2024 г. по описа на ВАС), намира определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно определен. Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно от страна на АС-Силистра са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ № 23-0362-000052 от 26.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор към РУ – Тутракан при ОД на МВР – Силистра сектор „Пътна полиция“, отменена със Заповед № 362з-113/02.04.2024 г. на полицейски инспектор в РУ-Тутракан при ОДМВР-Силистра. Ангажирани са доказателства (свидетелски показания) за наличието на претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразния акт и безспорно такива са установени. По изложените мотиви, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. На ответника по касация, съгласно чл. 24, изречение второ от цитираната наредба, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. При съобразяване на посочения диапазон и предвид сравнително ниския материален интерес по делото, настоящият състав намира, че като база за определянето на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме сумата от 100 лева. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение