Определение № 17 от 22.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 953/2012 г.

Производството е образувано по предявени от ОБЩИНА К. срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове за отмяна на арбитражно решение от 06.07.212 год., по арбитражно дело № 4/2011 год. на арбитраж “ad hoc”, на основание чл.47, т.2, т.3, т.5 и т.6 ЗМТА. В срока за разглеждане на делото, насрочено в открито съдебно заседание за 19.03.2013 год., с молба вх. на ВКС № 478/ 17.01.2013 год. ищецът ОБЩИНА К., чрез законния си представител- кмета д-р Е. К. е заявил, че на осн. чл. 233 ГПК прави отказ от предявените в обективно съединяване искови претенции и е е поискал прекратяване на производството по делото пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на II отделение, Търговска колегия, като взе предвид направеното изрично волеизявление на ищеца, чрез неговия законен представител- кмета на ОБЩИНА К. и провери в тази вр. данните по делото, намира, че в случая са налице предпоставките на закона за прекратяване на производството по т.д. № 953/2012 год. на ВКС ТК, поради валидно осъществено десезиране на съда, водещо до погасяване правото и задължението му да се произнесе по основателността на предявените отменителни искове. Водим от изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл. 233 ГПК