Определение № 5 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5/2022 г.
ВКСIII гражданско отделение13.01.2022 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 361520/09.11.2021г. за отмяна на влязло в сила решение № 260027/05.01.2021г. по гр. д. № 12020/2020г. на Софийски градски съд, ГО, І брачен състав, с което е разпоредено връщането на детето К. И. Д. в държавата по обичайното му местопребиваване – ФРГ, на основание чл. 3 Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН: [ЕГН], да заплати на П. Б. Д., ЕГН: [ЕГН], сумата 350 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в производството по отмяна. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от И. Г. Д. молба с вх. № 361520/09.11.2021г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 260027/05.01.2021г. по гр. д. № 12020/2020г. на Софийски градски съд, ГО, І брачен състав, с което е разпоредено връщането на детето К. И. Д. в държавата по обичайното му местопребиваване – ФРГ, по молбата на П. Б. Д. срещу молителя, на основание чл. 3 Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Осъществена е процедура за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата за отмяна - П. Б. Д. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейните недопустимост и неоснователност, като претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, при проверка на допустимостта на производството, намира следното: Подадената молба за отмяна на влязло в сила решение за връщане на дете в държавата по обичайното му местопребиваване по чл. 3 Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е недопустима. Като такова тя следва да бъде оставена без разглеждане. Същата е насочена срещу акт на спорна съдебна администрация, който е негоден да породи сила на пресъдено нещо и който може да бъде изменян или отменян при наличието на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при решения по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не може да се прояви преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Постановеното решение може да бъде изменено или отменено въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната. Ето защо отмяната му по реда на Глава 24 ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти. В този смисъл е задължителното разрешение, дадено в т. 4 Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата съдебно - деловодни разноски в размер на 350 лв., съставляващи хонорар за един адвокат. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,