Решение № 14064 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 604/2015 г.

ВАСIII отделение21.12.2015 г.докладчик т Йорданка Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1946 от 27.11.2014 г., на Административен съд - Благоевград постановено по адм. дело № 730/2014 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14064 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 604/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград, представляван от председателя Радослав Николаев Тасков, чрез процесуалния предтавител адв. Теодор Георгиев Тошев, срещу решение № 1946 от 27.11.2014 г., постановено от Административен съд - Благоевград постановено по адм. дело № 730/2014 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни при липса на касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на областния управител на област Благоевград, обективирано със заповед № ОА-АК-472 от 16.10.2014 г., на решение № 380 от Протокол № 11 от 29.08.2014 г. и решение № 456 от Протокол № 12 от проведеното редовно заседание на 26.09.2014 г. на Общински съвет Благоевград. С обжалваното решението си съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт - решение № 380 от 29.08.2014 г. и е обявил за нищожно решение № 456 от 26.09.2014 г. на ОбС. За да постанови този резултат съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на решение № 380 от 29.08.2014 г. Съдът приел, че оспореното решение е прието от материално, териториално и по степен компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. като издадено в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се мнозинство от общинските съветници, след проведено поименно гласуване. С оглед представените в преписката писмени доказателства съдът приел, че в настоящия случай разпоредбата на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ е неприложима, тъй като не се касае за неприключило производство по обезщетяване в хипотезата на § 27, ал. 1 от същия закон. Решението е правилно иследва да бъде оставено в сила по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Оспорените решения са приети в процедура по § 27, ал. 2 ПЗР от ЗИД ЗСПЗЗ по предложение на кмета на община Благоевград до ОбС-Благоевград, въз основа на искане от началника на Областна служба земеделие/ОСЗ/ гр. Благоевград. Предложението на кмета, респ. искането на началника на ОСЗ касае имоти: № 014562, находящ се в м. "Попова глава" в размер на 2,504 дка, образуван от имот № 014526, находящ се в м. "Алабовец", землището на с. Марулево, с площ от 13 808 кв. и начин на трайно ползване - овощна градина; и имот № 014564 находящ се в м. "Попова глава" в размер на 1,601 дка, образуван от имот № 014033 - 0,996 дка, представляващ публична общинска собственост-пасище, мера, находящ се в м. "Попова глава", землището на с. Марулево, целият с площ от 207 314 кв. м и имот № 014527 - 0,605 дка, находящ се в м. "Алабовец", землището на с. Марулево, целият с площ от 9882 кв. м. и начин на трайно ползване - овощна градина. Видно от съдържанието на искането, то е за предоставяне на част от 0,996 дка от имот № 104033, публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, а не за обезщетяване на земеделски стопани в хипотезата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Имот с № 104033 в м."Албовец" с площ от 207 314 дка, представлява пасище мера и е актуван като публична общинска собственост на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОбС и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ - АПОС № 2928/18.03.2014. При тази фактическа установеност правилно решаващият първоинстанционният съд е приел, че решение № 380 по Протокол № 11/29.08.2014 г. на Общинския съвет - Благоевград е незаконосъобразно. В производство по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62/2010 г./ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В настоящия случай тази хипотеза на закона не е налице. Видно от съдържанието на искането не се касае до процедура за обезщетяване по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, а до възстановяване право на собственост и то в реални граници на наследници на бивши собственици на земеделски земи, върху имоти, образувани от имот публична общинска собственост, което е недопустимо тъй като върху имотите публична общинска собственост се простира забраната за разпореждане визирана в чл. 7, ал. 4 от ЗОбС. Неоснователен е довода поддържан и в касационната инстанция за недопустимост на оспорването. Решение № 380 от 29.08.2014 г. е взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, който е акт на разпореждане с общинско имущество поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62/2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че с постановеното решение на общинския съвет не се извършва акт на разпореждане с недвижим имот общинска собственост. В случая безспорно се касае за недопустимо разпореждане с имот, публична общинска собственост - имоти № 014562 и № 014564. Законосъобразни са и правните изводи за нищожност на Решение № 456, взето след връщане за ново разглеждане на оспорването образувано по искането на областния управител. Данните по делото установяват, че Решение № 456 по Протокол № 12 на 26.09.2014 г не е прието с изискуемото мнозинство с оглед изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗОС - не по-малко от 1/2 от общия брой на общинските съветници. При този съществен порок при формиране на волята на колективния административен орган, съдът правилно е приел, че липсва валидно волеизявление, поради което правилно е обявил нищожност на това решение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е извел законосъобразен правен извод, който се споделя изцяло от касацинната инстанция. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

4