Решение № 10769 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол против решение № 31875/ 30.09.2025г. по адм. дело 6751/ 2025 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед № РД-15-413/24.06.2025 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. С. Ч. за заеманата от него длъжност [заличен текст]. Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен. Твърди, че била налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като с решение № РС-9240-24-042 от 28.04.2025 г. на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ е установен конфликт на интереси по отношение на И. С. Ч., [заличен текст], в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал.1, т. 23 от ЗПК, затова, че се е намирал в конфликт на интереси при изпълнение на служебните му задължения, като е упражнявал контролни функции в частен интерес на свързано с него лице, по смисъла на § 1, т. 9, б. "а", от ДР на ЗПК - С. И. Ч., негов син и едноличен собственик на капитала на „Ире Консулт” ЕООД. Моли решението да бъде отменено, жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът И. С. Ч., чрез процесуални си представител оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения обосноваващи правилността на оспореното решение, което моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. И. Ч. е заемал по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността – [заличен текст]. С отменената от АССГ заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение за посочената длъжност. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за установен конфликт на интереси, които не позволявали на ответника в настоящото производство да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени и да послужат като основание зе прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл, ако решението с което е установен конфликтът добие законна сила. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква съгласно константната съдебна практика /както правилно е отбелязано и в касационната жалба/, да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения за наличие на конфликт на интереси не сочат такива факти, а са предпоставка, както бе посочено по-горе, за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл и при влязъл в сила акт, установяващ наличието на такъв конфликт. Обстоятелствата на които се позовава органът по назначението не корелират с посоченото в административния акт правно основание. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски в претендирания и доказан размер 1022,58 €. Възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на касатора не следва да бъде уважавано поради това, че е заявено с писмена молба депозирана едва след приключване на съдебните прения, а освен това не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК същото да е мотивирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,