Решение № 2717 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 954/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Теоком 2001“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 41000/08.12.2025 г., постановено по адм. дело № 3381/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че мотивите на съда не са съобразени с разпоредбата на чл. 6а КСО, която изрично сочи, че осигурителните вноски на командированите в друга държава – членка на ЕС работници и служители се дължат върху получените месечни възнаграждения, а не върху времето на командироване. Намира, че решаващият състав е игнорирал обстоятелството, че допълнителните трудови възнаграждения на командированите са изчислени на база реално отработените от тях часове през времето на командировката, като към тях са прибавени дължимите основни трудови възнаграждения по трудовия договор с ревизирания. Сочи, че вещото лице по неоспорената от страните ССчЕ конкретно е заявило, че за ревизираните периоди допълнително дължимите от дружеството осигурителни вноски възлизат общо на сумата от 2 883,01 лв., определена при съобразяване на реално отработените часове от командированите съгласно представените справки и фишове за заплати и разликите във валутните курсове. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на атакуваното решение и на оспорения ревизионен акт / РА/, ведно с присъждане на сторените разноски за държавни такси и за вещо лице. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р – 22221423000578 – 091 – 001/15.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, в частта, изменена и потвърдена с Решение № 181/08. 02. 2024 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – София, с която за „ Теоком 2001“ ЕООД са установени допълнителни задължения за данъчни периоди от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. за задължителни осигурителни вноски в общ размер от 111 844.88 лв. и са начислени лихви за забава, възлизащи на сумата от 49 978.73 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Основният предмет на дейност на ревизираното дружество е ремонт и поддръжка на въздухоплавателни средства, във връзка с което „Теоком 2001“ ЕООД изпълнява поръчки и на територията на ЕС. За целта предприятието командирова работници, назначени по трудови договори за изпълнение на точно определени проекти в Словения, Великобритания, Франция, Нидерландия, Германия и др., съгласно сключени договори с различни чуждестранни възложители за извършване на услуги по организация, ремонт, поддръжка и боядисване на самолетни детайли. Съгласно представени регистри /справки/ от ДЗЛ относно командированите от него лица за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., работниците са командировани в други държави - членки на ЕС за различни периоди и продължителност от време - до и над 30 календарни дни, но без издадени удостоверения за А1 за определяне на приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004. При тези релевантни факти органите по приходите са приели, че командированите служители следва да са осигурявани съобразно чл. 6а КСО, като осигурителните вноски са дължими върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в РБългария, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО. Преценили са, че именно по този ред се определя осигурителният доход на работниците и служителите, които отговарят на следните условия: командировани са по реда на чл. 121, ал. 3 или 4 от КТ; за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в други държави- членки на ЕС или в друга държава - страна по Споразумението за ЕИП и за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент/ЕИО/ 883/2004 на Съвета. След анализ на представените ведомости за заплати, ревизиращите са отчели, че командированите лица са осигурявани върху по - малък осигурителен доход, а не върху минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, с оглед на което са установили допълнително дължими вноски за ДОО, ДЗПО, УПФ и 3З0, посочени в таблици в РД и са начислили лихви за забава на основание чл. 113 от КСО. В хода на съдебното производство е проведена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е прието, но не е кредитирано от съда. Според вещото лице, пред периода 2018 г. - 2020 г. "Теоком 2001" ЕООД е командировало работници в чужбина, за които са представени справки за реално отработени часове по време на командировките по графици, работното място /държава/, номер на проект, по който се изпълнява дейността, длъжност, начало и край на работната смяна - дата и час. Съгласно събраните справки за начислената работна заплата на база реално отработени часове, начислените възнаграждения по ведомост са определени с отработените дни в командировка в ЕС, с началната и крайна дата на командироване, с броя на реално отработени часове и конкретната сума за доплащане за работа в ЕС. Експертът е уточнил, че времето на командироване не съвпада с реално отработените часове от работниците, а във времевия диапазон на командироването са включени и дните (часовете) за пътуване от и до съответната държава. Наред с това, възнаграждението за положения труд в чужбина е определено съгласно представените справки от възложителите по договорите за реално отработени часове, като във ведомостите за заплати начислените възнаграждения включват отработените дни в България съгласно сключените трудови договори, към които е прибавено възнаграждението за реално изработените часове в чужбина по графици, подадени от възложителите на ревизирания. За така начислените заплати осигурителните вноски са платени при получаването им, а допълнително дължимите за ревизирания период 01.01.2018-31.12.2020 г. вноски за фонд "ДОО" - за осигурители, за фонд "Трудова злополука и професионална болест".; за Универсален пенсионен фонд - за осигурители и здравно-осигурителни вноски - за осигурители са посочени в табличен вид, като общо възлизат на сумата от 2 883,01 лева. След преценка на твърденията и възраженията на страните, първостепенният съд е приел, че спорът по делото се свежда до въпроса дали основа за определяне на осигурителните задължения са реално отработените от командированите часове в приемащата държава, за които са начислени и платени брутни месечни възнаграждения по минималните часови ставки за заплащане на труда в тази приемаща държава или за основа следва да се приемат минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава при осем часов работен ден. Според решаващия състав командированите работници следва да бъдат осигурявани на минималната часова ставка за осем часов работен ден на приемащата държава, тъй като такава продължителност на труда е уговорена в трудовите договори на командированите работници и допълнителните споразумения към тях съгласно извършена проверка от Главна инспекция по труда, резултатите от която са обективирани в Протокол №ПР2220452/08. 07. 2022 г. По тези съображения първостепенният съд изцяло е споделил изводите на органите по приходите, че осигурителните вноски се дължат не на база реалното време на престиране на работна сила в чужбина, а въз основа на договореното в основните трудови договори работно време с продължителност 8 часа на ден и 40 часа седмично, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 6а, ал. 1 КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121 а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6. ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6. ал. 2, т. 1. Граматичният анализ на цитираната норма сочи, че по реда на чл. 6а, ал.1 КСО се определя осигурителния доход на работниците и служителите, които отговарят на следните условия: командировани са по реда на чл. 121а, ал.1 и ал.2, т.1 КТ, за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава- членка на ЕС, в друга държава- страна по Споразумението за ЕИП или в Конфедерация Швейцария и за времето на командироване на лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета. Както правилно е приел първостепенният съд, между страните е безспорна кумулативната установеност на горепосочените условия, обуславящи приложимостта на чл. 6а КСО. Спорът е коя е основата за определяне на осигурителните задължения - отработените от командированите часове в приемащата държава, за които са начислени и платени брутни месечни възнаграждения по минималните часови ставки за заплащане на труда в тази приемаща държава или минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава при пълен работен ден. В този аспект основателно касаторът изтъква, че разпоредбата на чл.6а КСО еднозначно сочи, че осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, които в случая е установено, че са определени според отработените в приемащата държава часове плюс дължимата в изпращащата държава заплата според трудовия договор. Друго не следва от цитираните от решаващия състав предписания на Главна инспекция по труда, обективирани в Протокол № ПР2220452/08.07.2022г., които нито са относими времево към ревизираните периоди, нито са обвързващи при тълкуването на приложимата материално правна норма. При наличието на представени справки от възложителите в приемащата държава с посочени реално отработени часове по графици и справки за начислените работни заплати на база реално отработените часове, прибавени към основните трудови възнаграждения на командированите за пълен работен ден, подробно описани и анализирани от вещото лице по ССчЕ, необосновано първостепенният съд не е кредитирал неоспореното заключение на експерта и крайния му извод за размера на допълнително дължимите осигурителни вноски. Той е съобразен и със справките за начислената работна заплата на база реално отработени часове, посочени от възложителя в приемащата държава, както и с разликите във валутните курсове и закръгления за изчисляване на минималната ставка в лева. За 2018г. вещото лице в табличен вид е посочило допълнително дължимите месечни осигурителни вноски, възлизащи общо на 1159.66 лв. за ДОО; 66.11лв. – за ТЗПБ; 300,42 лв. – за УПФ и 480,70 лв. – за ЗОВ. За 2019г. допълнително дължими осигурителни вноски възлизат на 150,56 лв. за ДОО; 8,47 лв. за ТЗПБ; 39,01 за УПФ и 65,45 лв. за ЗОВ. За 2020г. допълнително дължими за ДОО са 355,74 лв.; за ТЗПБ – 20,25 лв., за УПФ – 92,19 лв. и за ЗОВ – 147,45 лв. Общият размер на допълнително дължимите осигурителни вноски възлиза на сумата от 2 883,01 лв., ведно със съответните лихви за забава, до която оспореният РА се явява законосъобразен, а обжалваното първоинстанционно решение правилно. Над тази сума определените допълнителни осигурителни вноски са неправомерно установени, с оглед на което оспореният РА се явява незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен. Като не е сторил това, АССГ е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено, ведно с оспорения РА в тази му част. /така и решения на ВАС, постановени по адм. дело № 7898/2021г. и по адм. дело № 7901/2017г./ Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и в частта му за разноските за сумата над 450 лв. до присъдения размер от 10 488 лв. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и касационното производство възлизащи общо на сумата от 9800 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение