Определение № 450 от 21.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2775/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, образувано по частна жалба вх. № 1401/07.04.2015г. на М. С. Т. против определение № 75 от 24.03.2015г. по в. ч. гр. дело № 101/2015г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против определение № 632 от 22.12.2014г. по гр. дело № 1171/2014г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. С. К. против действия на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място] - запор на пенсия на длъжника М. С. Т. по изп. дело № 612/2006г. по описа на СИС при Районен съд [населено място] и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място] в писмен отговор оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението в частта, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да остави без разглеждане жалбата на М. Т. против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд [населено място] - запор на пенсия на длъжника М. С. Т. по изп. дело № 612/2006г. на СИС при Районен съд [населено място], въззивният съд е приел, че длъжникът не е обжалвал действията на държавния съдебен изпълнител по изпълнителното дело - предмет на разглеждане от първостепенния окръжен съд е била единствено жалбата на Д. С. К.. Длъжникът по изпълнителното дело М. Т. не е участвал в производството по обжалване действията на държавния съдебен изпълнител, поради което подадената от него жалба против определението на окръжния съд е приета за недопустима. В частната жалба жалбоподателят поддържа, че Д. С. К. е обжалвал действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 612/2006г. на СИС при Районен съд [населено място] от негово име, тъй като в този период, той се подготвял за операция. Тези твърдения не са доказани в процеса. Напротив, видно от определение № 1255/17.03.2014г. по адм. дело № 2099/2014г. на Административен съд - София град, образувано по искане на Д. С. К. против наложен запор от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 612/2006г. срещу М. С. Т., с което производството пред административния съд е прекратено и делото изпратено за разглеждане по компетентност на Великотърновски окръжен съд, административният съд с разпореждане от 04.03.2014г. е дал указания на Д. С. К., между които „в случай, че действа като пълномощник - да представи пълномощно, удостоверяващо наличието на представителна власт”. Констатирано е, че в уточняваща молба от 12.03.2014г. жалбоподателят К. е заявил, че не действа като пълномощник. При тези обстоятелства, правилно въззивният съд е приел, че длъжникът М. Т. не е обжалвал действията на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 612/2006г. на СИС при Великотърновски районен съд, което води до недопустимост на жалбата му против определението от 22.12.2014г. по гр. дело № 1171/2014г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по жалба на лицето Д. К.. Определението в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.