Решение № 2426 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 768/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Голдеър Хендлинг България“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Продан Таракчиев“ №10, ет. 2, срещу Решение № 39727 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 8580/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Инспекторско предписание №45-05-1 от 05.08.2025 г. на старши инспектори в отдел „Летища, летищни и наземни оператори“ (ЛЛНО) към Дирекция „Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационна сигурност“ (АОЛАС) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“).

Касационният жалбоподател – „Голдеър Хендлинг България“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че обжалваният административен акт е нищожен поради липса на компетентност на органа издал акта, като сочи, че не се касае за изпълнение на нито едно конкретно нормативно задължение на дружеството – наземен оператор свързано с безопасността и сигурността на въздухоплаването.

Счита, че разпоредбата на чл. 16б, ал. 3, т. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) предвижда инспекторите на ГД „ГВА“ да дават задължителни предписания само и единствено ако предписанията касаят изпълнението на конкретни нормативни задължения, които са свързани с сигурността и безопасността на полетите, какъвто не е настоящият случай. Отделно твърди нищожност на акта, тъй като подписите на инспекторите се намират в средата на документа.

Намира, че в самото предписание никъде не е посочено правното основание за издаването му, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на акта само на това основание.

Сочи, че предписанието е издадено на основание частни, ненормативни актове и при субективна преценка на инспекторите.

Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожността, алтернативно да се отмени предписанието.

Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Касаторът се представлява от адвокат Х. Райчев – Софийска адвокатска колегия.

Ответниците по касационната жалба – старши инспектори в отдел ЛЛНО, Дирекция АОЛАС към Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Правят искане обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

Със Заповед №45-01-355/05.08.2025-TLP-G на главния директор на ГД ГВА, е назначена експертна комисия, която да извърши извънредна инспекция на автобуси за превоз на пътници от/до въздухоплавателните средства (ВС) на оператора по наземно обслужване „Голдеър Хендлинг България“ ООД. Комисията е определена в състав от двама старши инспектори в отдел ЛЛНО, Дирекция „Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационна сигурност“ в ГД ГВА – Е. Грънчовски и Д. Цветанов, като им е поставена задача: Пълна проверка на декларираните от наземния оператор „Голдеър Хендлинг България“ ООД автобуси за превоз на пътници от/до ВС, по отношение на вътрешното им състояние – интериор /цялост и състояние на покритието на седалките/.

При извършената проверка от инспекторите са констатирани следните забележки:

1. Скъсани тапицерии на седалките на автобуси за превоз на пътници от/до ВС, с номера: [рег. номер]; [рег. номер]; [рег. номер]; [рег. номер]; [рег.номер].

2. Силно замърсена тапицерия на седалките на автобуси за превоз на пътници от/до ВС, с номера: [GH 3208100] и [рег. номер].

За така установеното е издадено Инспекторско предписание 45-05-1/05.08.2025 г. с предложени корекционни действия, както следва:

1. Спира дейността на описаните автобуси до отстраняване на описаната нередност;

2. Изпиране на тапицерията.

Посочена е дата на изпълнение 12.08.2025 г. и метода на изпълнение – претапициране и изпиране.

С доклад на експертната комисия от 06.08.2025 г., изготвен от старши инспектори Грънчовски и Цветанов, обективиращ резултати от проверка на декларираните от наземния оператор „Голдеър Хендлинг България“ ООД автобуси за превоз на пътници от/до ВС, по отношение на вътрешното им състояние – интериор /цялост и състояние на покритието на седалките/ е обективирано основанието за издаване на инспекторското предписание, а именно лошото състояние на автобусите по описаните показатели е основателна причина за предизвикване на недоволство на пътниците, свързано с качеството на извършваната от наземния оператор дейност. Посочено е, че по време на проверката не са констатирани други нередности по автобусите освен посочените. Отправено е предложение да се извърши следваща проверка за констатиране изпълнението на дейностите по т. 2 в периода 13-15.08.2025 г. Към доклада е приложен и снимков материал по конкретен номер, съобразно указанията дадени със Заповед № 45-01-355 от 05.08.2025-TLP-G.

По делото са представени и доказателства относно изпълнението на дадените предписания, а именно:

В писмо от 06.08.2025 г. относно предприемане на действия относно предписание от 05.08.2025 г., „Голдеър Хендлинг България“ ООД посочва, че автобус [рег. номер] e вече със сменени седалки, а автобус [рег. номер] е основно почистен, с изпрани седалки, поради което двата автобуса се връщат в опериране, поради оперативна необходимост.

Със Заповед № 45-01-361 от 07.08.2025-TLP-G на главния директор на ГД „ГВА“ е назначен старши инспектор Д. Цветанов в отдел ЛЛНП, Дирекция „Аеронавигационно осигуряване, летища и авиационна сигурност“ в ГД „ГВА“, който следва да извърши извънредна проверка на Летище „Васил Левски“ – София със задача: до 07.08.2025 г. да провери за изпълнение на Инспекторско предписание рег. № 45-05-1 от 05.08.2025 г., във вр. с писмо на „Голдеър Хендлинг България“ ООД от 06.08.2025 г., като представи доклад за направените констатации.

В Доклад, рег. № 45-09-1572 от 08.08.2025 г.TLP-G, старши инспектор Цветанов е изложил установеното по време на извършената проверка, а именно: автобуси [рег. номер] и [рег. номер], се пускат в експлоатация, при което „Голдеър Хендлинг България“ ООД ще разполага с 17 бр. от общо 22 бр. автобуси. Към доклада е приложен и снимков материал.

В Писмо, рег. № 40-02-192 от 14.08.2025 г. от „Голдеър Хендлинг България“ ООД до главния директор на ГД „ГВА“ се сочи, че във връзка с инспекторско предписание от 05.08.2025 г. от ГД „ГВА“, седалките на автобусите, временно изведени от експлоатация, са изцяло претапицирани, като при останалите автобуси е извършена цялостна процедура по почистване и изпиране на тапицерията на седалките.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорваната заповед и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Според съда, редът и условията за издаване на задължителни писмени предписания за осигуряване спазването на нормативните актове в областта на въздухоплаването и гарантиране на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, с които предписват отстраняване в определен срок на установени нарушения, свързани с безопасността на полетите, са уредени чл. 16б ЗГВ и чл. 10 и чл. 11 от Наредба №20 от 24 ноември 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (Наредбата).

Първоинстанционният съд установява, че в процесното предписание от 05.08.2025 г. не е посочено правното основание въз основа на което е издадено, но липсата на конкретно посочена правна норма се преодолява от изложените фактически основания въз основа на които съдът извежда правната квалификация на това основание, а именно по чл. 16б, ал. 3, т. 6 ЗГВ, както и на чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредбата., според който ако при извършването на проверката се констатират нарушения или несъответствие с условията за издаване на съответното удостоверение, лиценз или регистрация, инспекторите дават задължителни предписания за отстраняването им и по чл. 21, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на ГД „ГВА“.

Съдът намира, че оспорените предписания са постановени в съответствие с приложимите материалноправни норми, тъй като при извършената проверка контролните органи са установили, че някои от автобусите са със скъсани тапицерии на седалките, а други са със силно замърсена тапицерия. В процесния случай, фактически установените нередности от страна на длъжностните лица са подкрепени с доказателства /снимков материал/. Затова с предписанието по т. 2 контролните органи са задължили дружеството да претапицира и изпере тапицерията на посочените автобуси.

Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод за неоснователност на подадената жалба и я отхвърля.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда за компетентността на издателя на атакувания индивидуален административен акт, както и с материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Правомощието за издаване на задължителни предписания е нормативно регламентирано в Закона за гражданското въздухоплаване, Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата и в Устройствения правилник на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

Съгласно чл.16б, ал. 1, т. 3 ЗГВ, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването, като контролира спазването на този закон, подзаконовите нормативни актове и приложимите регламенти на Европейския съюз, като издава задължителни предписания в предвидените от закона случаи.

Съгласно чл. 16б, ал. 2 ЗГВ контролните функции на ГД "ГДВ" се осъществяват от инспектори по въздухоплаването, назначени със заповед на главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

Съгласно чл. 16б, ал. 3, т. 6 ЗГВ инспекторите имат право да дават задължителни писмени предписания за осигуряване спазването на нормативните актове в областта на въздухоплаването и гарантиране на сигурността и безопасността на гражданското въздухоплаване, с които предписват отстраняване в определен срок на установени нарушения, свързани с безопасността на полетите. Правомощия за издаване на задължителни предписания са регламентирани и в чл. 11, ал. 2, т. 1 от Наредба №20 и то именно на инспекторите.

От така посочените правни норми е несъмнено, че законодателят е придал качеството на инспекторите към ГД „ГВА“ на административни органи със самостоятелни правомощия директно да издават административни актове, а именно - задължителни предписания, поради което доводите на касатора за нищожност на акта са неоснователни.

Обстоятелството, че инспекторите са подписали акта малко след средата на страницата също не опорочава акта до степен на нищожност, тъй като е ясна волята на административния орган, описаните корекционни действия съответстват на установените несъответствия, спазени са и изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1, 2, 3, 5 и 8 АПК.

Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че в процесния акт, с който се дават задължителни предписания, не е посочено правното основание, въз основа на което е издаден, но неправилно приема, че този факт може да се преодолее от изложените фактически основания.

Липсата на посочено правно основание е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Съдът не може вместо органа да издирва и посочва съответстващото на изложените в акта факти правно основание. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора.

Действително, както правилно приемат административният орган и съдът, от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин лошото състояние на автобусите – обект на проверката, но този факт не може да преодолее задължението на органа да посочи правното основание за издаване на акта, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Видно от изложеното доводите на касатора, за неправилност на обжалваното решение, са основателни. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени Инспекторско предписание №45-05-1 от 05.08.2025 г.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143 АПК, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, следва да бъде осъдена да заплати на касатора - Голдеър Хендлинг България" ООД, претендираните и доказани разноски в общ размер от 1 441,84 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), представляващи евровата равностойност на 2 820 лева, от които 420 лева платена държавна такса за двете съдебни производства и по 1 200 лева платено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,